ЗА ГРАНИЦИТЕ И ГРАДСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА

доц. д-р Георги Митрев
/резюме/

Градската територия на Хераклея Синтика през елинистическата и римската епохи едва ли е надхвърляла в значителна степен днешната Петричка котловина на запад от Струма в годините, когато е притежавала статут на πüλις или civitas. Наличните сведения показват, че тя не е била полис с голяма градска територия, каквито били през ІІ–ІІІ в. тези на Пауталия, Сердика, Филипопол и др. Още повече, че през това време дори не е ясно, дали е притежавала градски статут.

Относно границите на Хераклея най-сигурна изглежда тази на юг. Трябва да се приеме, че е достигала до билото на Беласица. В източна посока като естествена граница се очертава река Струма, пък и историографските бележки настояват категорично, че Хераклея отстои западно от нея. Дали не е възможно обаче да е владеела и една ивица земя покрай реката в източна посока предвид разположението на селището на самия бряг?
На запад изглежда е обхващала земите до склоновете на Огражден и до географската област Подгорие (северното подножие на Беласица). Изследванията на българо-полската експедиция „Струма“ показват подробно картата на селищния живот в този район. Прави впечатление липсата на обекти от късножелязната и античната епоха в обширна територия по долното течение на р. Струмешница, между с. Мулетарово (дн. с. Рупите) и селата Първомай, Коларово и Самуилово. Последните явно са били извън градската територия на Хераклея, но няма как да сме съвсем сигурни. В тази най-ниска зона на Петричката котловина през трако-римската епоха не е имало подходящи условия за живот поради мочурищата. Същевременно големият брой обекти около селата Старчево, Кърналово, Михнево и Кавракирово са били част от землището на Хераклея. В северна посока градската територия на Хераклея не би могла да е преминавала р. Рибник или най-много р. Лебница заради близостта с античния град под днешния град Сандански.

Прочетете цялата публикация на доц. д-р Георги Митрев