fbpx
 

Петричкият край през V – VІІ век

Петричкият край през V – VІІ век

Автор Сотир Иванов (директор ИМП)

Започналото през втората половина на ІV век Велико преселение на народите донася залеза на античния свят и нови възможности за народите в границите на Римската империя[1]. Заселването на прабългари и славяни променя историческата съдба на Балканския полуостров[2]. Старите, наследени от Античността, икономически и политически модели на обществено развитие са безвъзвратно отхвърлени. Централизираният граждански и военен апарат на Византийската империя губи реалния контрол върху отделните области. На територията на днешна Югозападна България настъпват необратими демографски промени.


В края на V и началото на VІ век по долините на Средна Струма и Струмешница се настанява славянското племе стримонци, както и ясно доловими прабългарски поселения[3]. Първоначално стримонците се заселват в Солунската област, като на север достигат до Кожух, Беласица и Рупел. Неуспешните походи на византийските императори позволяват на стримонците постепенно да колонизират цялата долина на Средна Струма – включително областта около днешния Благоевград[4]. От цикъла разкази „Чудесата на Св. Димитър” разбираме, че през 615 и 645 – 647 г. стримонците участват в обсадите на Солун[5]. Макар и неуспешен, техният натиск принуждава Византия да направи редица отстъпки. Стримонците получават широка вътрешна автономия. Първоначално се управляват от собствените си славянски князе, но по-късно са им наложени византийски управители. В опитите си да асимилира славяните Византия многократно заселва в Средна Струма ромеизирано християнско население[6]. Тази политика се оказва политически безрезултатна. Без съмнение през VІ – VІІ век се извършва етническо сливане на местното население и славяните[7]. Християнството и високата местна материална и духовна култура проникват сред стримонците. Въпреки това културното влияние не успява да направи популярна и стабилна деспотичната политическа власт на константинополските василевси. От последната четвърт на VІІ век стримонците обвързват своето бъдеще с българската държава, чието покровителство често търсят. Окончателно земите по средното течение на Струма влизат в границите на България през 837 г.


В стопанско отношение стримонците се прехранват със земеделие, допълвано от скотовъдство, лов и риболов. Между многобройните им занаяти най-широко били застъпени ковачеството, дърводелството и грънчарство. През тази епоха р. Струма е плавателна и за пренос на товари и хора струмяните използват т. нар. лодки-еднодръвки. По това време основната социална единица е родово-териториална община, възглавявана от старейшина. Няколко родови общини образуват племето, което се управлява от племенен вожд, наречен княз. При своето управление князът е подпомаган от Съвета на старейшините. Властта му бива ограничена от Общото събрание на племето, наречено “вече”, в което влизат всички мъже-воини.


[1] Ив. Божилов, В. Гюзелев. История на Средновековна България, том І, С., 1999, с. 12.

[2] Ив. Божилов, В. Гюзелев. История на Средновековна България, том І, С., 1999, с. 27.

[3] Б. Цветков. Археологически данни за етническата характеристика на населението от поречието на Средна Струма – VІ – ХІ век. Пирински край, Благоевград, 1996, с. 9; ГИБИ, том ІІІ, С., 1960, с. 276.

[4] Б. Цветков. Селищна мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието ІХ – ХVІІ век (по археологически данни), С., 2002, с. 13, с. 72.

[5] Ал. Бурмов. Славянските нападения срещу Солун в „Чудесата на Св. Димитър” и тяхната хронология. ГСУ, ФИФ, ХL, 2, С., 1952, с. 202; ГИБИ, том ІІІ, С., 1960, с. 144, 147, 151, 156.

[6] ГИБИ, том V, С., 1964, с. 197.

[7] Проект за история на Петрич, с. 40.