fbpx
 

Битката при Самуилова крепост

Битката при Самуилова крепост

Автор: д-р Сотир Иванов

Тридесетгодишният мир между България и Византия при управлението на княз Борис І, водените далече на юг победоносни войни на цар Симеон и мирната политика на цар Петър са изключително благоприятни за развитието на Среднострумската област. В продължение на повече от седемдесет години в Петричката котловина няма военни конфликти и разрушения. Политическата ситуация се променя в края на Х и началото на ХІ век, когато районът на Средна Струма е изключително важен във военно-стратегическо отношение. Българският цар Самуил преминава изцяло в отбрана в десетилетния си двубой с Византия. За да задържи настъпващия противник, той пристъпва към изграждане на изкуствени прегради в Ключката клисура. В съчиненията на византийските хронисти Йоан Скилица, Кекавмен, Йоан Зонара, продължителя на Георги Монах, и Михаил Глика се известява за преграждането на Ключката теснина, единственото достъпно направление за действия с големи войскови единици в този край на страната[1].

75115a3805030bb2107c8eab7d7e29b8

При изграждането на Ключката укрепителна линия българите използват оптимално отбранителните възможности на природния релеф. На север демата е достигала до високите части на Огражден, а на юг – на Беласица. Най-южният пункт на фортификационното съоръжение е хълмът Гергевче с надморска височина около 750 м. Крепостната стена е изградена от ломени камъни и е с дебелина от 1,2 до 1,5 м. От Гергевче започва дървена преграда, която се е спускала по северния склон на планината и е стигала до полето. Там строителното съоръжение се е усложнявало. Западно от коритото на планинското дере (умело приспособено за ров), в местностите Лешката и Бозалъко, били изградени множество преградни стени. Централен команден стратегически пункт е бил хълмът на десния бряг на р. Струмешница, на 1 км югозападно от с. Струмешница (днес парк “Самуилова крепост”). Това землено укрепление е било изградено от три вала и два рова, концентрично разположени по склоновете на възвишението. Само първият (вътрешен) вал има сложна конструкция, която се състояла от надлъжни и напречни дървени греди. Укреплението има характерните белези на крепостното строителство в българските земи през Х – ХІ век. Идентично е било укрепяването и на планината Огражден. Отбранителният фронт на линията е насочен на изток към Струма[2].


Наблюдателните кули според местоположението са били два вида. Първите са с малки размери и са разположени по доминиращите височини: Самуилова крепост, Лешките, Чукалък и Гергевче. Следи от тях се откриват и във вътрешността на военния лагер. Вторите са с по-големи размери – около 8 на 6 м, и са построени около Ключката река, деретата и равнинните сектори, където предната линия прави чупка. Може да се предположи, че през тях е било възможно незабелязано излизане на военни отряди за обходни действия срещу византийците.


Основното ядро на българските войски е било концентрирано в местностите Бозалък и Лешките, които са разположени в долината между селата Яворница и Ключ. Лагерът на дължина се е простирал до 4 км, а в дълбочина – 1 км. Западната половина на лагера е бил един от най-укрепените участъци[3]. В навечерието на битката българската войска била далеч по-малобройна от византийската. Тя компенсирала този фактор с висок боен дух и опит. Българите удържат успешно както непрекъснатите фронтални атаки на демата, така и при пробива на същата, в продължение на цялата дълбочина на отбраната.


Според продължителя на Георги Монах император Василий ІІ изпратил съгледвачи, от които получавал подробна информация. Движейки се по пътя от Сяр по долината на р. Струма и завивайки на запад по течението на р. Струмешница, император Василий ІІ навлязъл с войските си в Петричкото поле, където се разположил на лагер. Сформирани били два отряда и изпратени по посока към Беласица и Огражден планина. Целта била да се търсят проходими места за обходни действия в тила на българите. Основният отряд се насочил срещу стражата, която пазела прохода (дн. Самуилова крепост) с цел да я напада отдясно, т.е между хълма Самуилова крепост и възвишението Чукалък. Лично императорът взел участие във фронталните атаки срещу демата. Решителни се оказали действията на втория отряд, който начело с Никифор Ксифий обходил Беласица от юг. Преходът на 12 000 отряд траял три дни, като в крайна сметка успели да изненадат българите в гръб. Вероятно византийците нападнали демата в района между днешните села Ключ и Скрът. Принудени да воюват на два фронта, българите били разгромени.


Цар Самуил се намирал сред войската си и ръководел военните действия. Той бил спасен от сина си Гаврил Радомир. След победата, спечелена в Ключката клисура, Василий ІІ се отправил към Струмица. В този критичен момент решителната победата на Гаврил Радомир над солунския стратег Вотаниат временно спряла византийското настъпление във вътрешността на България. Императорът се отказал от продължаване на похода и извършил престъпление без аналог във военната история на региона. По негова заповед пленените 14 000 български войници били ослепени, като на всеки 100 ослепени оставяли един за водач. Кога и къде точно е станало ослепяването на Самуиловите войници, изворите не съобщават. Но развоят на битката и наименованието на местностите ни дават основание да приемем, че изпълнението на тази заповед на императора е станало в протежение на целия боен театър, като се почне от демата при Ключката клисура, та се стигне до Струмица[4].


Макар че битката при Ключката клисура завършила трагично за българския народ, все пак тя показала силата на неговия дух. Епичната борба срещу византийската експанзия изправя пред нас цяла плеяда политически личности, сред които най-ярко се откроява тази на цар Самуил.


[1] ГИБИ, том VІ, С., 1965, с. 154 – 157; ГИБИ, том VІ, С., 1965, с. 283 – 284; Пирински край, том ІІ, Благоевград, 1999, с. 225; Ив. Божилов,В. Гюзелев. История на Средновековна България, том І, С., 1999, с. 324.

[2]Б. Цветков. Селищна мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието ІХ – ХVІІ век (по археологически данни), С., 2002, с. 65, с. 177 – 187;Цветана Дремсизова-Нелчинова, Археологически паметници в Благоевградски окръг, С., 1987, с. 74; Г. Митрев. Самуиловата крепост – нови данни и анализи. Пирински край – краеведски изследвания, Благоевград, 1996, с.15 – 18; Д. Серафимова. Самуилова крепост при с. Ключ, Благоевградско, С., 1981.

[3] Б. Цветков. Селищна мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието ІХ – ХVІІ век (по археологически данни), С., 2002, с. 68.

[4] Проект за история на Петрич, С., 1980, с. 50 – 55.