Петричка община през праисторическата епоха

Петричка община през праисторическата епоха

Автор: Сотир Иванов (директор ИМП)

През късния неолит, в края на VІ хил.пр.Хр., в района на Средна Струма се установява културата Тополница-Акропотамос. Нейната поява променя коренно облика на района и структурата на неолитната поселищна система, която се състои от многобройни обширни поселения, разположени на платата около реките[1]. По това време природата и климатът са почти същите като тези, които познаваме и днес. В резултат на тези благоприятни условия Петричкият район е гъсто заселен по критериите на тази ранна епоха. На площ от 650 км2 са регистрирани 21 праисторически обекта[2]. Преобладаващата част от тях се намират в планината Огражден. Хората се заселват най-вече по южните склонове на Огражден привлечени от заоблените очертания на билата, мекия климат и доброто изложение спрямо изгрева на слънцето. Разположени са най-често по средновисоките планински части, но не липсват и високопланински обекти. В района напълно липсват селищни могили, както е впрочем по цялото средно течение на р. Струма, за разлика от Тракия, Пелагония и Тесалия. Археолозите обясняват този факт със следната хипотеза. В тази далечна епоха Европа е континент на гъсти и непроходими гори. Реките Струма, Искър и Дунав са пътните артерии, по които земеделските общества се придвижват към Централна и Западна Европа. Когато населението на едно селище живее в района около 200 – 300 години, поема на север, а мястото му се заема от нови племена, идващи от юг. Затова вместо селищни могили имаме мигриращо на север население.


За разлика от Огражден, в Подгорието има по-благоприятни условия за живот, но досега там са регистрирани само два праисторически обекта. Вероятно в миналото са съществували повече селища, но те не са открити до днес поради покриването им с наносен шлейф в подножието на планината Беласица.


В Петричкия край появата на първите селища, животновъдството и земеделието става едновременно. Трите дейности са тясно свързани – отчасти пастирът и особено земеделецът имат нужда от постоянно жилище.


Обикновено жилищата са с правоъгълна форма и се строят от дърво, кал и слама. Населението изгражда своите къщи по следния начин. Дървени стълбове, забити в земята, образуват носещия скелет на дома. Покрай стените се изкопават ями. Получената от тях глина, объркана със слама и омесена с крака, използват за измазване на стените. Ямите служат след това за изхвърляне на отпадъците – там именно намираме строшените съдове или сечива. Дупките на стълбовете и ямите, различни на цвят от терена наоколо, позволяват да се реконструират къщите. Те имат площ от 40 – 45 м2 и се състоят от две помещения. Покривът е двускатен. Самите селища имат различни размери: от 4 – 5 до 10 дка. Населението на всяко селище е било около 100 души или преди 8 000 години населението на цялата община е било приблизително 2 100 души.


В тази далечна епоха семейната общност произвежда почти всичко – оръдия на труда, съдове, дрехи. Човекът се научава да полира камъка в търсене на по-съвършени оръдия на труда. Полирането дава възможност да се използват по-меки скали, тъй като изострените камъни са по-устойчиви на удар. Полираните брадви се набиват в муфи от еленов рог, за които са прикрепени дървени дръжки. Сърповете се правят чрез прикрепване на кремъчни остриета в цепнатините на дървени или костени дръжки с извита форма.


Хората започват да се правят дрехи не само чрез обработка на кожа, но и чрез тъкане с животински и растителни влакна (вълна и лен). Още със заселването си в Петричко древните земеделци познават свойствата на изпечената глина, с която правят керамични съдове. Глината е материал, който е достъпен в целия регион. Глинените съдове се оформят от източени на ръка ленти, които се залепват спираловидно една към друга. След като се оформи, съдът се изглажда с камък. Така повърхността му става твърда и непропусклива. Украсата се нанася преди или след изпичане. Всяко селище моделира и украсява съдовете според своите традиции. Изсъхналият съд се изпича при температура 600 – 700⁰С. Това става в малка яма, която се покрива с клони и дори пръст, за да се съхрани топлината при изпичането. Тези пещи са малки и побират само по няколко съда наведнъж.

петрич 2

Женска култова фигура


През къснонеолитната епоха най-голямо е селището Промахон – Тополница, което е разположено от двете страни на българо-гръцката граница, на 2 км южно от село Тополница. Обектът се намира върху първата незаливна тераса на река Струма в подножието на източния скат на планината Беласица. Резултатите от проучванията са показали няколко строителни етапа, обединени в четири фази.

пвтрич1

Възстановка на жилище от селището Промахон – Тополница[3]


Най-напред (около 5320 – 5300 г. пр. Хр.) е бил издигнат голям сутеренен храм, вкопан на дълбочина над 8 м в земята. Той е бил двуетажен, като горният етаж е бил наземен, а стените са му били украсени с черепи на бикове, оцветени в червено. Става дума за едно уникално явление – единственият сутеренен неолитен храм в Европа. Около него постепенно е била изградена и инфраструктурата на селището, състояща се от землянки. Най-характерното явление за тази фаза е украсената с битум керамика. Битумът е използван като лепило, с което върху съда са били залепвани декоративни елементи от брезова кора.


Вторият етап от живота на селището (5300 – 5070 г. пр. Хр.) е бил доста продължителен. От архитектурна гледна точка селището се е състояло от център, в който е бил разположен голям вкопан храм, а около него – вкопани двуетажни жилищни сгради, строени плътно една до друга. Около 5070 г. пр. Хр. селището е било изцяло опожарено. През този етап керамиката е с изключително високо качество, а украсата на съдовете е с тъмнокафява рисунка, тип Акропотамос. Някои съдове са оформени антропоморфно.


Третият етап от живота на селището обхваща периода от 5070 до 4750 г. пр. Хр. След пожара теренът е бил заравнен и се преминава към изграждането на наземни жилища със стандартна колова конструкция. Култовият център вече е преместен на изток. На западната стена на проучения храм вече е имало голяма релефна композиция, състояща се от масивни полурелефни идоли. През този етап селището бързо се разраства и покрива по-голямата част от платото. Тогава е изградена и масивна защитна палисада. Наземните сгради от този етап са с правоъгълна форма, ориентирани на югоизток-северозапад. През тази фаза художествените тенденции се развиват възходящо. Появява се графитна украса на съдовете, нанасяна с широки до 2 см ленти. На практика това е най-ранната на Балканите графитна украса на керамиката.


След опожаряването на селището започва и четвъртият етап от 4750 до 4650 г. пр. Хр. Понеже тази фаза е свързана с ново население материалната култура е коренно различна. След 4650 г. пр. Хр. има рязко затопляне на климата, в резултат на което селището бива окончателно изоставено. Въпреки това културата Тополница – Акропотамос налага един орнаментален канон, който се запазва и след нейното изчезване. В глобален аспект тази култура влияе във вид на културно наследство и технически иновации върху големи части от Югоизточна Европа[4].


[1] Henrieta Todorova, Mark Stefanovich, Georgi Ivanov. The Struma river valley in prehistory, Sofia, 2007, p. 79.

[2] Домарадски, М. и колектив. Материали за археологията на Средна Струма (Разкопки и проучвания, 27), София, 2001, с. 70 – 73.

[3] Henrieta Todorova, Mark Stefanovich, Georgi Ivanov. The Struma river valley in prehistory, Sofia, 2007, p. 62.

[4] Henrieta Todorova, Mark Stefanovich, Georgi Ivanov. The Struma river valley in prehistory, Sofia, 2007, p.79.



bg_BGBulgarian