Присъединяване на петричкия край към България

Присъединяване на петричкия край към България

Автор д-р Сотир Иванов

 

С установяването си на Балканския полуостров българските владетели се стремят да проникнат на югозапад, към долините на реките Струма и Места. Непосредствено след създаването на Аспарухова България Кубер се опитва да създаде втора българска държава със столица Солун[1]. Причините за тези стратегически цели се коренят в близките отношения между българите, славяните и местното ромеизирано население, както и в стремежа за излаз на Бяло море.


За да запази контрола в района на р. Струма, Византия провежда редица военни походи, които умело съчетава с дипломатически отстъпки. Пример за това е широката вътрешна автономия на струмяните, която винаги можела да бъде отнета в подходящия момент. За Византия било важно да образува отбранителен пояс в Македония и нейните планини срещу обединителните походи на българските ханове от север.


Въпреки взетите мерки още през 688 – 689 г. българите провеждат своите първи успешни походи по долината на р. Струма[2]. През 774 г. хан Телериг изпраща военни сили в Берзития (днес района на Битолско, Велешко, Кичевско и Прилепско). Петнадесет години по-късно в Струмската долина хан Кардам разгромява стратега на тема Тракия Филит. Прави впечатление, че всеки опит на Византия да подчини стримонците среща твърдата съпротива на българското ханство[3]. Съвместните действия на българи и славяни са в основата и на въстанието на стримонците, което се датира между есента на 796 или пролетта на 797 г[4]. При хан Крум българските войски навлизат дълбоко на юг и през 808 г. нанасят поражение на византийците в околностите на гр. Сяр.


След превземането на Сердика присъединяването на Македония към България е само въпрос на време. Успешните войни на хан Пресиан обуславят териториалните придобивки при сключения през 864 г. мирен договор между княз Борис и Византия[5]. Според неговите клаузи границата минава по билото на планина Беласица. Сравнително лесните успехи на българите в присъединяването на македонските славяни се дължат на родствените връзки между славянските племена от двете страни на границата, както и на техните общи интереси. Новите политически реалности водят до прякото участие на стримонците в сложните вътрешни процеси на княжеството, които водят до преодоляване на племенната раздробеност, образуването на българската народност и формирането на нейната материална и духовна култура. Позициите на българската държава се затвърждават окончателно с приемане на християнството и налагането на славянската писменост. От този момент нататък стримонците, или местното романизирано население, не се споменават под друго етническо име, освен името българи.


В църковно отношение до ХІ век районът на Средна Струма е част от създадената от Климент Охридски епископия на р. Брегалница[6]. Тази архиепископия се утвърждава като един от най-значимите славянски християнски центрове на Балканите, които съдействат за широкото разпространение на българската книжовност и култура. От този период до днес е запазена скалната църква „Св. Панталеймон”. Тя е разположена на 1 км северно от гара Генерал Тодоров и на 150 м източно от минералните извори и античния град Хераклея Синтика. Църквата е изградена в отвесно издигащите се вулканични скали на десния бряг на р. Струма. Според Припеченското предание от този уникален култов комплекс започва проповедническата си дейност основоположникът на отшелничеството в България Св. Иван Рилски. Според друго предание, от храма „Св. Панталеймон” идват двама калугери (врачове), с чиято дейност е свързано създаването на с. Св. Врач (дн. Сандански)[7]. Вероятно през Средновековието скалният манастир „Св. Панталеймон” е център на значително отшелническо братство. За това свидетелстват следите от множество разрушени килии и няколко оцелели.


Като главни средища на религиозния живот в подножието на планината Беласица се оформят Петрич, както и районите на селата Скрът и Габрене. Преобладават малките, едноапсидни църкви и оброчища. Безспорно най-ранният археологически изследван български християнски храм в долината на Средна Струма е построената през Х век кръстокуполната триконхална църква в с. Кулата[8]. В планината Огражден най-голяма концентрация на християнско строителство се наблюдава в района на селата Гореме, Никудин, Игуменец (района на селищата около с. Гега) и Богородица[9].


[1] Ив. Божилов,В. Гюзелев. История на Средновековна България, том І, С., 1999, с.93 – 97; ГИБИ, том ІІІ, С.,1960, с.158 – 166.

[2] Ив. Божилов,В. Гюзелев. История на Средновековна България, том І, С., 1999, с.35.

[3] Theoph., р.456; ГИБИ, том ІІІ, С., 1960, с. 276.

[4] Schreier. Die byzantischen Kleichroniken, I, s. 49.

[5] Б. Цветков. Селищна мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието ІХ – ХVІІ век (по археологически данни), С., 2002, с. 87.

[6] Б. Цветков. Селищна мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието ІХ – ХVІІ век (по археологически данни), С., 2002, с. 88.

[7] Б. Цветков. Селищна мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието ІХ – ХVІІ век (по археологически данни), С., 2002, с. 98 – 99; Пирин, 1929, І, бр.1, VІІ и ХVІІ; Пирин, 1931, ІІ, бр.V и VІ, с.2.

[8] А. Милчев. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма, Годишник на Софийския университет, С., 1960, 401 – 449.

[9]Б. Цветков. Селищна мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието ІХ – ХVІІ век (по археологически данни), С., 2002, с. 82 – 84.



bg_BGBulgarian
en_USEnglish bg_BGBulgarian