Географско-исторически преглед на Западна Тракия и земите по Средна Струма през Античността

Географско-исторически преглед на Западна Тракия и земите по Средна Струма през Античността

Автор „Сотир Иванов“ (директор ИМП)

Напълно изчерпателното и достоверното възстановяване на историческата география на тракийските племена е невъзможно. Една от причините за това е състоянието на античното писмено предание, в което се съдържат най-важните сведения за тракийските племена, за техните поселища и история. Изтъквайки състоянието на античното писмено предание, се има предвид някои от неговите специфични слабости, които в повечето случаи са непреодолими – сведенията за ранната история на траките не са достатъчно сигурни и определено неясни. На първо място, етно-географията на толкова обширна земя се мени постоянно, дори след средата на I хил. пр. Хр. по стопански и политически причини, и то толкова често, колкото ни го подсказват различните хронологически слоеве на античните географи. Затова от Омир до Тукидид, от Тукидид до Страбон и от Страбон до Клавдий Птолемей ние наблюдаваме непрекъснато движение на племена или части от племена – т. нар. изчезване на едни и поява на нови етноними. На второ място, трябва да се има предвид, че гръцката, след нея и римската географска литература отразява само името на племето, което в дадения момент е най-силно и най-известно. На трето място, появата на нов етноним невинаги означава, че на сцената излиза племе, което до момента е било под политическата хегемония на някое обединение. Името може да има топонимичен или сакрален произход. Въпреки това още в средата на II хил. пр. Хр. отделни тракийски племена са вече фактор в политическите отношения в Егейския свят.[1]


Пристъпвайки към разглеждането на географската дислокация на тракийските племена през ранния период, вземаме предвид хронологическата последователност на съответните писмени извори. В северозападния край на древнотракийските земи бил разположен племенният съюз на дарданите, които по произход не били траки. Част от дарданските племена, например тунатите, граничели с медите. На територията на Северозападна България било разположено тракийското племе трибали. Сведенията на Хекатей и Херодот показват, че в края на VI и началото на V век гръцките полиси имали добри търговски връзки с този регион. Като се движим по западната граница на тракийските племена и се спуснем южно от племенната територия на трибалите, стигаме до горното течение на Ойскос (Искър) и днешното Софийско поле, които се населявали от сердите. Близките политически, търговски и културни взаимоотношения неизбежно водели до смесване и сливане между отделни племенни групи, особено когато общуването помежду им било интензивно и многовековно.


На юг от поселищата на сердите се простирала племенната територия на дентелетите, която отговаря главно на долината по горното течение на р. Стримон (Струма). Днес това отговаря на Кюстендилско и Дупнишко. Медите заедно със своите клонове били едно от многобройните и силни западнотракийски племена. Те били разположени южно от дентелетите по долините на р. Стримон, р. Понтос (Струмешница) и Астибос (Брегалница). Благодарение на предимно планинския характер на своята земя медите проявили устойчивост по време на въоръжената борба срещу македоните, а по-късно и срещу римските легиони. Неслучайно те, в сравнение с много тракийски племена, по-дълго запазили своята независимост и отбранителна мощ срещу римските завоеватели, окупирали Македония и Гърция. При някои свои операции медите нахлували дълбоко в провинция Македония и Гърция, като достигат чак до храма в Делфи. По всяка вероятност медите и синтите се включват в онези тракийски племена, които към края на VIII в. пр. Хр. напуснали долината на Стримон и се заселили в западна Мала Азия – областта Витиния. Неслучайно в областта Кария през Античността е засвидетелствана планината Орбела, несъмнен спомен за планината Орбел (Беласица). По същото време по горното и средното течение на Нестос (Места) живеели сатрите. Областта, разположена по отвъдния бряг на р. Нестос, и то по нейното горно течение, била обитавана от диите, които били клон на бесите. По най-горното течение на р. Хеброс (Марица) Плиний Стари изброява тракийските племена сапеи, травси и трави, а по левия бряг на долното течение на Нестос споменава за одомантите. По-друго е положението с тракийското племе синти или синтии. Още през V в. пр. Хр. те живеели на юг от медите и със северозападния край на своето землище се вклинявали между меди и пеони. Вероятно през IХ – VIII в. пр. Хр. синтите са живели значително п*о на север, като са населявали земите по горното течение на р. Стримон. Впоследствие те били раздвижени под напора на витините и техните клонове. Въпросното разместване на синтите добило вид на миграция, тъй като синтите достигнали и се заселили чак на о-в Лемнос. Изглежда, че обществено-икономическите отношения срез онези синти, които останали да живеят по долината на Стримон, били напреднали дотолкова, че на тяхната територия се появили селища от полисен или полуполисен тип.


В съседство със синтите живеели бисалтите. Това многолюдно тракийско племе населявало десния бряг на р. Стримон, и то в най-долното й течение. Източно от долното течение на р. Стримон живеели едоните и пиерите. Между р. Стримон и р. Аксий (Вардар) живеели племената крестони и мигдони. Между долните течения на двете реки живеели остатъци от някога голямото племе бриги.


Югозападните покрайнини на древнотракийските земи били заети от племето ситони, разположено южно от град Олинт на полуостровите Ситония и Палена на Халкидическия п-в. Абантите са едно от тракийските племена, които проникнали по същото време не само в Елада, но и в по-отдалечените острови на Егейско море. Те проникнали най-напред във Фокида (Средна Гърция), а по-късно достигнали до о-в Хиос[2].


В древността река Струма, която извирала в земите на агрианите, преминавала през племенните територии на медите и синтите, и се изливала в морето на границата между бисалтите и одомантите, е била естествената връзка между егейския свят и вътрешността на Тракия в тази част на Балканския полуостров. Самата река имала божествен произход като рожба на Тетида и Океан. Псевдоплутарх[3] в своя трактат за реките съобщава, че най-напред тя се наричала Конозос. В нея се удавил Палестин – син на Посейдон. На негово име реката се нарекла Палестин, а по-късно Стримон – на името на сина на Арес и Хелике, който се удавил в реката след трагичната смърт на сина си Рез под стените на Троя.[4] Самият Рез бил обожествен и почитан като бог на подземното царство, войната и плодородието.


Ранното заселване на Средна Струма от тракийските племена меди и синти, а п*о на юг от одоманти, бисалти и едони се дължало както на добрите климатични условия, така и на богатата флора и фауна. Планините на медите и синтите били пълни с дивеч и покрити с гъсти и непроходими гори. Тукидид говори за планината Керкине на границата между синтите и пеоните, която била гориста и лишена от селища. Ксенофонт разказва, че тези земи се обитавали от пантери и лъвове, рисове и мечки. Херодот в своята “История” също потвърждава наличието на лъвове в земите между Струма и Места. Когато Ксеркс пътувал за Солун (V в. пр. Хр.) войската му била нападната от лъвове. Аристотел също съобщава за някои животни, които живеели в Пеония и Медика: бизона, който имал две копита, голяма грива и два извити навътре рога; дивия бик, обитаващ планината Орбел и пасбищата наоколо. Долината на Средна Струма след завладяването й през 346 г. пр. Хр. се превърнала в предпочитано място за лов на Филип II и неговите наследници. Дори Аристотел споменава река Понтос (Струмешница), която текла между земите на синти и меди. Той е възхитен от тази река, по която се носели горящи камъни. “С тях става обратното на това, което става с дървените въглища. Именно когато се раздухват, угасват бързо, поръсят ли се с вода, пламват и горят по-добре. Когато горят, издават миризма, подобна на асфалта и никакво влечуго не могло да остане на мястото, където горели”[5]. Атеней ни съобщава за един извор на име Инна на границата между медите и пеоните, като това е свързано с легендата за улавянето на Силена от цар Мидас.[6] Много златни рудници имало при Кренида близо до планината Пангей. Самата планина също била богата със сребърни и златни рудници, както и областта оттатък Стримон.


При възстановяването на династията на Антигонидите (277 – 168 г. пр. Хр.) долината на Средна Струма и Хераклея Синтика запазват стратегическото си значение. След битката при Пидна, от 168 до 148 г. пр. Хр. Хераклея Синтика е част от Първа македонска област със столица Амфиполис. С потушаването на въстанието на Андриск (Филип VІ) Македония е обявена за римска провинция. Сложната политическа история дава своето отражение върху материалната култура на Петричкия край. Тя се изгражда при съчетаването на тракийско, македонско, римско, елинско и дори египетско изкуство. Влиянието на Средиземноморието, хубавият климат, множеството минерални извори, естествената природна защита, политическата и стопанска стабилност през римската епоха са предпоставки за интензивен културен и стопански живот. Голямо значение е имал и пътят от Бяло море към вътрешността, който за съжаление не е отбелязан в античните итинерарии и пътни карти. Този път е минавал през Рупелското дефиле, по левия бряг на Струма и Кресненското дефиле, като е свързвал Тесалоника и Сердика.


Развитието на Хераклея Синтика през епохата на Античността може да се разкрие цялостно чрез комплексно археологическо проучване на м. Кожух. Само така може да се установи територията на античното селище, градоустройствения план – агора, жилищни квартали, укрепителни съоръжения и некропол, контактите с други селища от долината на Средна и Долна Струма. Натрупването на повече материали ще даде възможност за преоткриване на богатата духовна и материална култура от миналото, както и настъпилите промени при прехода от Античност към Средновековие[7].


[1] Мегалитите в Тракия, 1976 г., с.16.

[2] Хр. Данов, Древна Тракия, С., 1968 г., с. 22.

[3] Г. Кацаров, Д. Дечев, Извори за старата история и география на Тракия и Македония, С.,1949 г., с. 15.

[4] Омир, 1971 г., с. 211 – 213.

[5] Г. Кацаров, Д. Дечев. Извори за старата история и география на Тракия и Македония, С.,1949 г., с.167.

[6] Б. Геров. Проучвания върху западнотракийските земи през римско време, ГСУФФ, Ч І, С.,1961 г., с. 167.

[7] Милчев 1960: Атанас Милчев. Археологически разкопки и проучвания в долината на Средна Струма, ГСУФИФ, LIII, 361 – 402; Митрев 2002: Г. Митрев. Civitas Heracleotarum. Новооткрит епиграфски паметник с името на античния град при Рупите, Петричко – Археология, 2002, кн. 4, 25 – 32; Митрев 2002: Г. Митрев. Религиозни институции и общества в провинция Македония (148 г. пр. Хр. – 284 г. сл. Хр.), София, 2003, с. 116 – 118.; Митрев 2005: Г. Митрев. Писмени и археологически сведения за Хераклея Синтика и долината на Средна Струма през античната епоха – Културни текстове на миналото. Носители, символи и идеи, кн. 1, София, 2005, 121 – 125; Митрев, Иванов 2006: Георги Митрев, Сотир Иванов. Антични паметници от Хераклея Синтика и близката околност – ПУ “Паисий Хилендарски”, Научни трудове, том 1, кн. 1., 2006, 73 – 79.



bg_BGBulgarian
en_USEnglish bg_BGBulgarian