ДОЛИНИТЕ НА СРЕДНА СТРУМА И СРЕДНА МЕСТА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА АНТИЧНОСТТА

ДОЛИНИТЕ НА СРЕДНА СТРУМА И СРЕДНА МЕСТА ПРЕЗ ЕПОХАТА НА АНТИЧНОСТТА

Διαβάστε στα ελληνικά εδώ

  1. ГЕОГРАФИЯ

Долината на Средна Струма и заобикалящите я планини между Рупелското дефиле на юг и Кресненското дефиле на север е разположена в югозападния край на Република България, като на запад граничи с бивша югославска република Македония, а на юг – с Република Гърция. Тя включва естествено обособената територия по долините на двете реки Средна Струма и Струмешница с дължина около 42 км., ширина до 13 км., като средна надморска височина е 150 – 200 м. Благодарение на това, въпреки планинския си характер, тези земи са отворени за миграции, политически, икономически и културни влияния както от Северна Гърция, така и от Горна Струма. В определени периоди не по-малко важни са били и връзките с долините на реките Вардар и Места.От юг на север са разположени последователно общините Петрич, Сандански, Струмяни и Кресна с обща площ 2348,256 км2.

Районът на Средна Струма е предимно планински. Включва части от следните планини: Пирин (заедно с най-високия връх Вихрен – 2914 м.), Малешевска планина с максимална височина 1748 м., Огражден с най-висока точка връх Билска чука – 1644 м., Славянка с най-висок връх Гоцев връх с височина 2212 м. и Беласица с най-висок връх Радомир с височина 2029 м.

 

  1. КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД НА РЕГИОНА

 

През втората половина на I хил. пр.Хр., както вероятно и в определен период преди това,  долината на Средна Струма  е обитавана от тракийските племена синти (Sintoi, Sinti) и меди (Maidoi, Maedi, Medi)[1]. Двете племена са споменати от Тукидид във връзка с похода на одриския цар Ситалк през зимата на 429 г.пр.Хр[2]. Според разказа на древногръцкия историк, след като напуска своите земи, Ситалк прекосява „необитаемата” планина Керкине, като по време на прехода от дясната му страна са пеонците, а от лявата – синтите и медите[3]. Анализът на античния текст позволява „необитаемата” планина Керкине да се свърже както конкретно с Огражден, така и по-общо с веригата от планини, разделящи долините на Вардар и Струма на север от река Струмешница: Осоговска планина, Голак, Плачковица, Влахина планина, Малешевска планина и Огражден.

Идентифицирането на река Понтос със Струмешница означава, че в долното й течение до вливането в Стримон би следвало да локализираме и синтите, и медите[4]. Ограничените размери на разглежданата област предполагат, че едва ли целите племена, а по-скоро части от тях са обитавали една и съща територия, като разграничението помежду им следва да е било на база стопанска специализация. Митологичната връзка на синтиите (синтите) с Хефест вероятно е резултат от стопанската им дейност свързана с металодобив и металообработване. Богатия на рудни находища Мървашки район е на около 15 км. североизточно от Хераклея Синтика, като резултатите от археологическите проучвания на античния град разкриват развито металообработване, макар и в един по-късен етап от III в.пр.Хр. нататък.

Локализацията на Хераклея Синтика в м. Кожух показва местоположението, но не и обхвата на племенната област Синтика[5]. Освен Хераклея, Клавдий Птолемей помества в Синтика и градовете Тристолос и Паройкополис[6]. От своя страна Страбон споменава във вътрешността на македонската Парорбелия градовете Калиполис, Ортополис, Филипополис и Гарескос[7], за които в съвременната литература преобладава мнението, че са разположени в района на Беласица[8]. Ако племенната територия на синтите е заемала цялата Петричко-Санданска котловина, то тогава античния град под съвременния Сандански би принадлежал на Синтика. Това би подкрепило идентификацията на този град с Паройкополис/Партикополис, поставен от Клавдий Птолемей именно в Синтика[9]. Възможно е обаче синтите да са заемали само южната част на котловината, а северната да е включвала само онези територии на медите, които са завладени от Македонското царство през IV в.пр.Хр. Подобно предположение остава открит въпроса за границите на Синтика на запад, юг и изток/югоизток в посока на металодобивния район на Мървашко[10].

След беглото споменаване у Тукидид във връзка с похода на Ситалк от зимата на 429 г.пр.Хр. ние нямаме информация за синтите чак до средата на IV в.пр.Хр., когато са покорени от Филип II. Макар че не са запазени изрични свидетелства за завладяването на долината на Средна Струма, вероятно това е станало скоро след завладяването на Амфиполис през 357 г.пр.Хр. Единствено в една стратегема на Полиен се описва нахлуването на Филип в страната на орбелийците[11]. Планината Орбел, най-често е идентифицирана с Беласица, но е възможно под това име да са обозначени както планинските масиви на изток от река Струма, така и планините от Огражден до Осогово[12].

За долината на Средна Струма, както и за повечето малки общности във вътрешността на македонските „нови земи” ние разполагаме само с кратки справки в историческите извори и откъслечни епиграфски надписи за извършената от Филип II урбанизация. Филипополис, Гарескос, Калиполис, Ортополис в Парорбелия; Паройкополис, Хераклея Синтика (възникнала на мястото на Синтия – Sintia)[13] и Нейне в Синтика често са повече или по-малко само имена. След македонското завоевание не е ясна съдбата на тракийското население. От една страна, основаните нови или заселените „със смесено население” стари селищни центрове, разположени в плодородната котловина северно от Беласица, предполагат, че завоюваните територии са били превърнати в царска земя и като такава са били предадени в ръцете на новите заселници. При това положение синтите са били изтласкани към околните планини[14]. Въпреки това, основаването на македонски селища от нулата е било по-скоро изключение, отколкото правило и игнорирането на синтите би било свръхинтерпретиране на факта, че те вече почти не се споменават в и без това оскъдните оцелели исторически извори. Освен демографската ситуация, на този етап не е съвсем ясно и административното управление в долината на Средна Струма през втората половина на IV в.пр.Хр.  От една страна земите в Синтика може би са разделени между множество градове и техните територии, съгласно типичния гръцки модел. В същото време е възможно развитието и на някакъв тип местна организация, която до голяма степен да наследява старата племенна традиция[15]. Отговорът на поставените въпроси се съдържа в това до каква степен споменатото «смесено население» притежава своите градове и избира всяка година своите магистрати или Хераклея Синтика, Паройкополис и другите полиси са в действителност административни области под властта на македонските царе[16]. Дори след реорганизацията на Македонското царство при  Филип V, независимо от предоставената “автономия” на градове и области е ясно, че царят запазва своя директен контрол над градовете[17].

Развитието на градските центрове и свързаната с тях култура безспорно променя политическата и икономическа ситуация в долината на Средна Струма. Възможно е тук да има реално сливане на местно тракийско население и заселници, както и постепенна еволюция към градски институции изместващи старата племенната структура[18]. Докато ние сме зависими преди всичко от оцелелите литературни източници няма да можем да дадем недвусмислен отговор на поставените въпроси. Античните извори показват развита селищна мрежа в долината на Средна Струма. В земите на медите са споменати Александрополис, Десудаба, Запара, Петра и Форина/Ямфорина. Градовете Синтия/Хераклея Синтика, Партикополис/Паройкополис, Скотуса и Тристолос, както е селото Койле са разположени в Синтика. В Орбелия са Гарескос, Калиполис, Ортополис и Филипополис. По епиграфски данни са известни Нейне и Скиаме в м. Хилядница при с. Горна Градешница (Илинденци)[19]. Изброените селища, с изключение на Хераклея Синтика и античния град под Сандански, едва ли са градове в гръцкия смисъл на думата, но все пак са свидетелство за по-голяма демографска гъстота. На този етап само Хераклея Синтика е сигурно локализирана, докато за другите селища има редица хипотези, като възстановката на селищната мрежа се затруднява от промяната на демографската картина в този дълъг период от елинизма до края на античността, евентуалната промяна на имената на градовете през годините на тяхното съществуване, както и липсата на цялостно и комплексно археологическо проучване на региона[20].

След македонското завоевание освен наблюдаваната урбанизация се променят структурата и функционирането на пътищата и пътната мрежа, транспорта и съобщенията. В периода VI – IV в.пр.Хр. синти и меди показват устойчиво икономическо развитие в рамките на долината на Средна Струма. Анализа на монетната циркулация и археологическите проучвания доказват добри търговски контакти в северна и североизточна посока. Но ако до 340 г.пр.Хр. пътната мрежа обслужва една повече или по-малко племенна структура, то след тази дата урбанизацията и политико-икономическите възможности на най-силната държава на Балканския полуостров многократно увеличават потока на хора, стоки и капитали. Откритите при археологическите разкопки на Хераклея Синтика амфорни печати от халкидическия град Акантос от 330-300 г.пр.Хр. и богатия нумизматичен материал са безспорно свидетелство за разширяването на търговските контакти[21].

Около 310 г.пр.Хр. Касандър заселил 20 000 автариати в района на планината Орбелос, вероятно Беласица[22]. Посоченият от Диодор Сицилийски мотив, а именно съдействие на пеонският цар Авдолеон с цел справяне с илирийските нашественици едва ли е водещ за опитният македонски цар. Причините за заселването на автариатите могат да се търсят както в обезлюдяването и вътрешната съпротива на властта в района на Орбелос, така и в демографската криза на елинистическия свят, където многобройно македонско и гръцко население напуска родните си места и чрез завоевателните армии на Александър и диадохите търси своето щастие на изток[23]. Регистрираните опожарявания в Хераклея Синтика в края на IV в.пр.Хр.  и по-късно, през втората половина на III в.пр.Хр. вероятно са свързани с нашествия или бунтове[24]. Със сигурност заселването на многобройно и боеспособно население в този стратегически район засилва възможностите на Македония както за отбрана, така и за натиск на север и североизток. Не би следвало да се изключват и икономическите мотиви, свързани с необходимостта от по-интензивна експлоатация на природните ресурси, като например увеличаване добива на руда, дървен материал и др.

В историческата наука има различни мнения за македонския политически контрол над Средна Струма в периода от 297 г. пр. Хр., или времето след смъртта на Касандър, до 221 г. пр. Хр., когато започва управлението на Филип V[25]. Според Б. Геров келтските нашествия отслабват Антигонидите и те губят контрол над западнотракийските земи[26]. Г. Митрев също счита, че в резултат на нашествията на илирийските дардани и келти между времето на Касандър и Филип V Македония губи контрола над Средна Струма[27]. Противоположно е мнението на Дечев и Делев, които смятат, че  от времето на Филип II до 168 г.пр.Хр. Македония запазва властта си в региона[28]. Доколко информацията от историческите извори ни дава пълна и точна картина ще се преценява с течение на новите археологически и нумизматични находки. Един пример за това е анализът на монетната циркулация по долината на Средна Струма. Тя недвусмислено показва, че в икономическо отношение има абсолютна македонска хегемония в региона[29].

По време на Третата македонска война Асклепиодот от Хераклея Синтика участва в армията на Персей с две хиляди келти и/или три хиляди траки. След победата над Персей на 22 юни 168 г.пр.Хр., Луций Емилий Павел изпратил Публий Назика да разори Синтика и да не позволи на царя да предприеме нещо. Синтика се споменава отново в сведенията за следвоенното уреждане в 167 г.пр.Хр., когато Хераклея Синтика и региона били включени в Първа македонска област[30]. Съгласно решенията от Амфиполис, взети през пролетта на 167 г.пр.Хр. са забранени добивът на злато и сребро от мините, както и рязане на дървен материал за кораби. Добивът на желязо и мед продължава. Този контрол върху локалните ресурси със сигурност води до ограничаване на икономическата активност на Хераклея Синтика.   С решение на римския сенат от 158 г.пр.Хр. част от ограниченията отпадат, което дава възможност за по-широка икономическа дейност и участие на по-глобални пазари. През долината на Средна Струма преминава и един от пътищата за търговия на Италия с Дакия. Т.нар. източен път следва Via Egnatia до Амфиполис, откъдето търговците пътуват по долините на реките Струма и Искър докато достигнат река Дунав[31].

Името на синтите е споменато бегло у Апиан във връзка със събитията от 85 г.пр.Хр. Докато изчаква резултатите от преговорите за капитулацията на Митридат, Корнелий Сула разорил земите на енети, дарданци и синти, «съседни на македонците племена». Плиний Стари в своята Естествена история споменава Хераклея Синтика като един от сто и петдесетте “populi” Македония, но не и племето синти. От пролетта на  49 до август 48 г.пр.Хр. Средна Струма като част от провинция Македония е засегната пряко или косвено от гражданската война между Помпей и Цезар. В «Записки за гражданската война» Гай Юлий Цезар споменава «Хераклея Синтика (Сентика), която се намира в Кандавия»[32]. На 9 август 48 г.пр.Хр. в Хераклея, гетския владетел Буребиста установява връзка с Помпей чрез пратеника си Акорнион[33].  Все пак вместо Хераклея Синтика тук може да става въпрос за Хераклея Линкестис при днешна Битоля на базата на това, че военните маневри се провеждат около Виа Егнация. Между средата на 44 г.пр.Хр. и късната 42 г.пр.Хр. след разгрома на Гай Антоний (брат на триумвира Марк Антоний) провинцията се управлява от Марк Юний Брут[34]. От ноември  42 г.пр.Хр.  до 31 г.пр.Хр. Македония, цяла Гърция и Южна Тракия са под властта на Марк Антоний. Успехът на Август в битката при Акциум води до повишаване на римската военно-политическа активност на Балканите. През 29 г.пр.Хр., вероятно именно от Хераклея Синтика, проконсулът на Македония Марк Лициний Крас с четири легиона потегля на север срещу Сегетика (Сердика). Въпреки успешната му кампания през 18-16 г.пр.Хр. сармати, скордиски и дентелети нападат и опустошават Македония. Тарий Руф, управителят на провинцията, успява с големи усилия да отблъсне нашествениците[35]. Регистрираното по археологически път насилствено опожаряване на първи жилищен период на Хераклея Синтика, датирано след 14 г.пр.Хр. показва, че много конфликти и събития остават извън обсега на оцелелите исторически извори[36]. От региона са известни и контрамаркирани монети, свързани с движението на римската армия,[37]която вероятно многократно е ползвала долината на Средна Струма като изходна точка в походите си на север. Варварските подражания на монетите на Филипи от типа „VIC/AVG Victory standing with wreath and palm, l., on a base/ COHOR PRAE/PHIL  Three military standarts” и „Head right/ Two priests plowing right with yoke of oxen”, датирани по времето на Тиберий[38] показват както етническото разнообразие, така и вероятно все още незадоволения дефицит на бронзови монети в Хераклея Синтика. На базата на монети на Филипи от типа „Глава над./Двама жреци орат над.” с контрамарка НРАК можем да предположим, че при Август и неговите наследници Хераклея Синтика е получила разрешение от римските власти да контрамаркира монети[39], а от 110/5 до 130 г.[40] да  има и собствено монетосечене. В същото време от отговорът на император Антонин Пий до жителите на античния град под съвременния Сандански[41] от 158 г., можем да предположим, че хераклейската градската територия е била редуцирана за да се осигури земя за разположения само на 10 – 12 км. северно новооснован град Партикополис/ Паройкополис. Съгласно описанието на Клавдий Птолемей, през II век, освен Хераклея Синтика и Паройкополис, в областта Синтика е бил разположен и град Тристолос. От времето на император Каракала е известно името на архонта Марк Аврелий Котис от античния град при Кожух[42], от IV век от декрет на император Галерий разбираме за връщането на гражданските права на Хераклея Синтика – в този период е датирана и запазената гражданска базилика на града. В Певтингеровата карта, която също е датирана в IV век се не е отбелязана река Стримон. Известни са римски войници, включително преторианци с произход от града. Хераклея Синтика продължава да съществува като градски център през цялата късноантична епоха. При император Юстиниан I Хераклея Стримнос е част от провинция Първа Македония.[43]

Медите, макар и непосредствени съседи на синтите имат различна историческа съдба. Във връзка с описаните от Страбон и Стефан Византийски медовитини можем да предположим, че медите са обитавали и долината на Долна Струма в един по-ранен период[44]. В средата на IV в.пр.Хр. част от земите на медите, разположени на юг от Кресненското дефиле  в северната част на Петричко-Санданската котловина попадат под македонска власт. Поне в началото македонската власт не е била особено устойчива и среща силна съпротива. Александър потушил избухналото в отсъствието на баща му въстание на медите, превзел главния им град, преименувал го на Александрополис и го заселил “със смесено население“[45]. Възможна локализация на Александрополис можем да търсим при днешния град Сандански, макар че не е недопустимо да го свържем и с античния град между Илинденци и Долна Градешница[46]. Медите запазват своята независимост в долината на Струма между Кресна и Бобошево, планинските масиви на Малешевската и Влахина планина и котловините на Малешево и Пиянец[47]. Именно в тези територии нахлува Филип V през 211 г.пр.Хр. Независимо от постигнатите победи и превземането на главния град на медите Ямфорина, македонският цар не успява да наложи своето влияние. През 207 г.пр.Хр. медите били отново готови да нахлуят в Македония. Медика се споменава отново във връзка с похода на Филип V от 181 г.пр.Хр., когато полага сериозни усилия за укрепване на североизточната граница на своята държава. Македонският цар превзема град Петра, но неговите завоевания и този път се оказват неустойчиви.  За съжаление локализацията на Петра остава неизвестна, като се предполага, че това е античният град между Горна Градешница и Илинденци, югоизточно от Кресна[48]. През 179 г.пр.Хр. Филип V успява да постигне съюз с бастарните за общи действия срещу дарданите (живеещи в региона Южна Сърбия, Косово, Скопие). В похода към Дардания бастарните се движат по трасето Истрос – Месамбрия – Тонзос – Хеброс – Стримон. След смъртта на на македонския цар възникват военни конфликти между траките (най-вероятно меди) и бастарните. Траките се оттеглят по високите части на Дунакс (Рила), където преследващите ги келти са застигнати от буря. В паниката бастарните, вече преследвани от траките, падат в планинските пропасти. След злополучното начинание възникват противоречия между бастарните и само около 30 000 души, начело с Клондик остават в региона[49]. През 172 г.пр.Хр. в навечерието на Третата македонска война медите сключват съюз с римляните. През 168 г.пр.Хр. бастарните с 10 000 конница и 10 000 пехота достигат до Десудаба в Медика за да предложат своите услуги на македоският цар, но след неуспешните преговори с Персей се оттеглят[50].

След победата на Луций Емилий Павел над Персей при Пидна на 22 юни 168 г.пр.Хр. римляните ликвидират Македонското царство и поставят началото на нова обществено-политическа и икономическа реалност, която е свързана с тяхната доминация на Балканския полуостров. Можем да предположим, че цялата Петричко-Санданска котловина или поне южните и части влизат в обхвата на Първа македонска област, която е една от четирите федеративни «републики» на които Македония е разделена от 167 г.пр.Хр. до ранния принципат[51]. Първа македонска област, със столица Амфиполис, обхваща земите между Стримон и Нестос, без Енос, Абдера и Маронея, като на запад от Стримон в границите на областта влизат Хераклея Синтика и Бисалтика. Преди Третата Македонска война, и след нея, включително и след формирането на римската провинция Македония през 146 г.пр.Хр. независимите меди са непосредствени северни съседи на македонската граница, която при римляните, така както и преди това при Антигонидите остава доста уязвима. В периода от около 135 до 80/70 г.пр.хр. римляните полагат огромни усилия за да поддържат мира и стабилността на северните граници на Македония. Медите, заедно със скордиските, дарданците и дентелетите, са едни от най-често споменаваните нашественици към територията на провинцията, а земите им  – обект на многократни наказателни или превантивни действия на римските армии.  Сложната и динамична обстановка вероятно е свързана и с постоянно римско военно присъствие в региона. Писмените източници често са лаконични и не локализират сраженията. Средна Струма е една от основните пътни артерии, без да пренебрегваме и долините на Брегалница и Вардар. Набезите на медите от 119, 97, 93-87 г.пр.Хр., както и през периода на Първата Митридатова война, когато е налице директна военна окупация от понтийските войски на провинция Македония, засягат и територията на Средна Струма. Изглежда акциите на Сула и неговият легат Луций Хортензий са били достатъчно резултатни и за дълго сломили възможностите на медите за активни действия спрямо римската провинция.

През втората половина на 50-те г. пр.Хр. в резултат на гражданските воини обстановката в провинция Македония и долината на Средна Струма се изостря. Причините – гражданската война и неглижирането на отбраната по северната граница на провинцията. Това от своя страна провокира нашествия на сармати, дентелети и скордиски. Ответните реакции на римляните имат своето отражение в писмените извори и монетната циркулация, в която намират място и определен обем контрамаркирани монети. Този тип валута се използва за изплащане на възнагражденията на войниците в римските легиони и нейното регистриране е доказателство за присъствие и движение на военни части в долината на Средна Струма. Вероятно контрамаркирането и ползването на имитации продължава почти до края на Нероновото време[52].

Периода от III в.пр.Хр. до средата на I в.сл.Хр. е изключително динамичен за населението, което живее в долината на Средна Струма. През втората на IV в.пр.Хр. местните тракийски племена синти и меди губят своята независимост. В периода от  края на III в.пр.Хр. до 168 г.пр.Хр. между Римската република и елинистическите държави се започва първата фаза от борбата за контрол над Балканския полуостров. Долината на Средна Струма, макар и периферна, е част от арената на бойните действия. В същото време, в резултат на целенасочената политика на Македония, а по-късно и на Рим, настъпват дълбоки промени в демографската, икономическа и социална структура. Урбанизацията и развитието на градски живот водят до изчезването на старата племенна структура. Основаването и развитието на градски центрове, активният, но и устойчив политически и икономически живот показват, че местните общности се възползват успешно от стратегическото си разположение и местни ресурси. Превръщането на Македония във вътрешна провинция и изтеглянето на римските легиони на север намалява стратегическото значение на долината на Средна Струма. Въпреки варварските нашествия от средата и втората половина на III век, градските центрове се запазват, като политическият и икономически живот остават устойчиви. Налагането на християнството води до издигането на Партикополис като епископски център, но това не може да спре икономическия упадък и намаляването на населението в региона в периода от IV до VI век.

 

 

 

[1] DGRG 2, 1008 s.v. Sinti; Tomaschek 1893, 59; RE 3A (1927),258-259 s.v.Sintoi; Папазоглу 1957, 273-278; Detschew 1957, 446; Данов 1968, 116-117; Kleine Pauly 5,210; Samsaris 1976, 56-57; Фол, Спиридонов. Arist. Mir. ausc. 841 a-b; Ael. NA 9.21; Steph. Byz. S.v Sintia; Dsc. 5.129; school. Nicandr. 45; Митрев, Г. Долината на Струма през античността. Племена и селища., Асеновград 2012, с.127.

1983, 53-55,101,118-119, 134-135 (карти V-VI); Papazoglu 1988,366-376; Кратка енциклопедия, 261.

[2] Thuc. 2.98.1-2.

[3] Делев, П.  420;Thuc. 2.98.1; Thuc. 2.98.2

[4] Делев, П. История на племената в югозападна Тракия през I хил.пр.Хр., София 2013, с.421; Detschew 1957, 374.

[5] Делев, П. История на племената в югозападна Тракия през I хил.пр.Хр., София 2013, с.421; Домарадски 2001,  с.74; Божинова 1988, 127-129; Митрев, Тараков 2002; Митрев 2002; 2006; Митрев, Г. Долината на Струма през античността. Племена и селища., Асеновград 2012, с.101-115.Митрев счита, че първоначално града се нарича Синтике (Синтия); Leppeley 200, 221-231.

[6] Ptol.3.12.27; Митрев 2012, с. 152-154, с.180-184.

[7] Ptol.3.12.22; Митрев 2012, с. 155-158, с. 169-180.

[8]Делев, П. История на племената в югозападна Тракия през I хил.пр.Хр., София 2013, с.422

[9] Колев 2015, Bulgarian e-journal of Archaeology, Supplementa  (2015) 159-173; Делев  2013, с.422; Митрев 2012, 134-180; Papazoglu 1963, 535-544.

[10] Detschew 1954, 114-115.

[11] Делев  2013, с.423; Polyaen. 4.2.17.

[12] Делев  2013, с.107.

[13] Steph.Biz. s.v.; Hammond 1972, 198; Samsaris 1976, 123-124; Papazoglu 1988, 366-368; Митрев 2012, 90-115; Делев  2013, 38.

[14] Делев  2013, с.108-109,с.423-424; Митрев 2012, с.108-109.

[15] J. H. Oliver 1963, Под властта на царете на Македония, старите местни общности,без значение колко са урбанизирани, едва ли са имали граждански общности от типа на гръцките.

[16] Делев  2013, с.108-109.

[17] Турацоглу 1993, п. 39

[18]Hatzopoulos, M.B. ,72; Vatin, „Inscription“ 61.

[19] Митрев 2012,

[20] ….Вагалински, Л. Хераклея Синтика, АОР 2015 г., с.512-515.

[21] Вагалински, Л. Хераклея Синтика, АОР 2015 г., с.512; Heraclea Sintica: From Hellenistic polis to Roman civitas (4th C.BC – 6th C. AD), p.168-172.

[22] Diod. 20.19.1; Just.15.2.1; Oros.3.23.36.

[23] Делев  2013, с. 424; The Cambridge Ancient History, vol. VII, Part I,p.264-269.

[24] Вагалински, Л. Хераклея Синтика, АОР 2015 г., с.512.

[25] Делев 2013, 326; Митрев 2012, 103; Gerov, 1979,234;  Gerov, 1970,1,17; Геров 1961, 177; Detschew 1954, 114-115.

[26] Геров,  Проучвания върху западнотракийските земи, с. 228; Митрев 2012, с.103

[27] Митрев 2012, с.103

[28] Detschew 1954, 114-115; Делев 2013, 326.

[29] Прокопов 1986, 5-20; Прокопов 1986А, 6-10; Prokopov 1986, 89-93; Домарадски и др. 1999, 31-34; Прокопов 2002, 249-260; Прокопов 2005, 67-73; Филипова и Прокопов 2008, 165-172; Иванов 2008, 666-667; Filipova et alii 2009, 11-14; Ivanov 2011,35-51; Ivanov 2012, 431-439; Ivanov, Filipova 2015

[30] Livy 42.51.7, 45.29.6, 45.29.30; Caesar, Bell.civ. 3.79.3; Plin. 4.11.2, Ptol. 3.12.28.

[31] Aurel Rustoiu 2005, p.91.

[32] Митрев 2012, 109; Detschew 1957,7; Caes. Bell.civ.3,79,3.

[33] Петков 2012, Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европейския Югоизток между 230/229 г.пр.Хр. – 45/46 г.пр.Хр., Велико Търново,с.139.

[34] Петков 2012, Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европейския Югоизток между 230/229 г.пр.Хр. – 45/46 г.пр.Хр., Велико Търново,с.148.

[35]Cass. Dio 54.20.3; Делев  2013, с.218; Петков 2012, Военно-политически отношения на тракийските владетели в Европейския Югоизток между 230/229 г.пр.Хр. – 45/46 г.пр.Хр., Велико Търново,с.160-165.

[36] Heraclea Sintica: From Hellenistic polis to Roman civitas (4th C.BC – 6th C. AD), p.93, p.116, p.123, p.125.

[37] E. Paunov 2013, From Koine to Romanitas: the numismatic evidence for Roman expansion and settlement in Bulgaria in antiquity (Moesia and Thrace, ca.16 BC – AD 98/117), p. 425-437.

[38]Димитров, Й. 1986. Новооткрити тракийски подражания на бронзови македонски монети. В: Нумизматична информация, 11,София,сс.15-17; Прокопов, И. 1998. Варварски подражания на македонски бронзови монети, Известия на Исторически музей ,5/2,Кюстендил,сс. 357-360; Prokopov, I. 1997. Imitations of bronze coins in Thracia during the 1st century B.C. In: Proceedings of the 12th International Congress of Numismatics. Berlin. 369-377; Ivanov, S., Filipova, S. Numismatic data from the archaeological excavations at Heraclea Sintica located on the hill of Kozhuh, Petrich Municipality, pp.168-228. In: Heraclea Sintica: From Hellenistic polis to Roman civitas (4th c.BC – 6th c.AD)(Ed. L. Vagalinski and E. Nankov), Proceedings of a Conference at Petrich, Bulgaria, September 19-21, 2013, Sofia,p.171, 194-195. Иванов, С. 2010. „Нумизматичният материал от археологическите разкопки на „Античен град с прилежащи некрополи“ в м. „Кожух“, община Петрич,“ В: Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и българската археология.Т.1, Велико Търново, 665-677.

 

 

 

[39] RPC Consolidated supplement 1992-2015 = P. P. Ripollès, A. M. Burnett, M. Amandry, I. Carradice, M. S. Butcher, http://rpc.ashmus.ox.ac.uk/supp/rpc_cons_supp_1-3.pdf.

[40] Heraclea Sintica: From Hellenistic polis to Roman civitas (4th C.BC – 6th C. AD),p.232-234.

[41] N. Sharankov 2016, Notes on Greek Inscriptions from Bulgaria, In:STUDIA CLASSICA SERDICENSIA V, 341-342. Ἡρακλεῶται περὶ τού|του διδάξαιέν με, ὃ ἄξιόν ἐστιν γνῶναι ὑμᾶς, ε̣ἴσ̣ε̣σ̣θ̣ε (“if the Heracleans inform me again about something which it is worth for you to know, you will know”)

[42] Н. Шаранков, под печат.

[43] Hier. 639,9; ГИБИ 1958, 91; Georg. Rav. IV, 9; ЛИБИ 1958, 397; Митрев 2012, 113.

[44] Strabo 7.3.2; Steph. Biz.; Hdt.7.75; Hieron. Chr. 122-123; Arr. Fr.60; Kacarow 1921, 6, 15.

[45] Plut. Alex. 9.1; Curt.9.6.20.

[46] Делев  2013, с.325-326;Митрев 2012, 144-151;

[47] Делев  2013, с.118, с.327.

[48] Вероятното включване към Македония на цялата Петричко-Санданска котловина от Филип II и Александър нататък изключва тази възможност. Митрев 2012, 184-190.

[49] Кабакчиев, Ю. Фракия и закат крупньiх…, с.9; Петков 2012, с.68-70.

[50]

[51] The Ancient Cambridge History 2008, vol IX, p.565-567

[52] E. Paunov 2013, From Koine to Romanitas: the numismatic evidence for Roman expansion and settlement in Bulgaria in antiquity (Moesia and Thrace, ca.16 BC – AD 98/117), p. 466



bg_BGBulgarian