Петричката крепост Гяур Калеси през ХІІ – ХІV век

Петричката крепост Гяур Калеси през ХІІ – ХІV век

Written by Сотир Иванов (директор ИМП)

Разкопките на средновековният Петрич са все още в начален стадий, като началото бе поставено с научната дейност на Д. Топтанов. С влизането на региона в рамките на България княз Борис І започва изграждането на укрепителна линия на юг. Тя минава по българо-византийската граница от 864 г., която се движи по билата на планините Славянка, Сингел и Беласица. Вероятно в продължителния тридесетгодишен мир са укрепени само най-уязвимите места: Рупелското дефиле и проходите на Сингел планина. Сигурни в своето могъщество, до началото на ХІ век българските владетели не предприемат  крепостно строителство по долното течение на р. Струмешница, Огражден и Малешево. През ХІІІ – ХІV век крепостното строителство се разширява и вероятно тогава е построена Петричката крепост. Тя е разположена на площ около 5 дка в югозападните покрайнини на днешния град – в местността Гяур калеси. Крепостта има елипсовидна форма и заема най-високата част от едно възвишение със стръмни склонове от изток, запад и север. Средновековната крепост от ХІІ – ХІІІ век е изградена върху руините на антична крепост от края на ІV век. Крепостната стена е дебела 1,80 м и огражда цялото възвишение. Градежът е от ломен камък, споен с бял и червен хоросан. От юг е построена масивна петоъгълна кула, а от изток – бастион и потерна[1].


Петричката крепост е защитавала дясната страна на р. Струма при входа на Рупелското дефиле. Осигурявала е контрол над долината на р. Струмешница, пътя Струмица – Мелник и отклонението за Солун. Имала е визуална връзка с Мелнишката крепост и на югоизток с Кулата. Оттук е можело да се следи движението по склоновете на планината Огражден и южната част от долината на Средна Струма[2].


[1]Б. Цветков. Селищна мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието ІХ – ХVІІ век (по археологически данни), С., 2002, с. 119; Цветана Дремсизова-Нелчинова. Археологически паметници в Благоевградски окръг, С., 1987, с. 97 – 98; Д. Топтанов, АОР през 1978 г., С.,1979 г., с. 169; В. Кънчов. Избрани произведения, Т І, С.,1970, с. 127.

[2] Б. Цветков. Селищна мрежа в долината на Средна Струма през Средновековието ІХ – ХVІІ век (по археологически данни), С., 2002, с. 61.



en_USEnglish
bg_BGBulgarian en_USEnglish