110 г. от смъртта на Кочо Мавродиев (1860 – 26 юни 1913)

Роден в с. Гайтаниново, Неврокопско през 1860 г. Началното си образование завършва в родното си село, а основното – в Неврокоп. По данни на сина му Благой Мавров завършва Софийското педагогическо училище, след което го изпращат в Петрич. Така през 1882 г. постъпва на работа в основаното училище. По спомените на неговата първата ученичка и впоследствие първата българска учителка в кварталното училище на Мартин махала – Елена Янева, Кочо Мавродиев започва и завършва уроците си винаги с бодра патриотична песен – най-важно средство за повдигане на националното самочувствие в борбата срещу робството. За първи път въвежда в града учебната екскурзия, като често води учениците на крепостта Гяур калеси, където провежда родолюбиви беседи, свързани с местните легенди. Учителят се интересува от местния фолклор. Преподава български език, история, география и пеене. Организира първия черковен хор в града. Провежда първите педагогически срещи с родители. Посещава домовете на всички деца. Поради липса на библиотека през свободното време често извежда децата навън и им разказва приказки. Заедно подготвят и програми за тържества.

Кочо Мавродиев е първият, който въвежда честването на празника на българските равноапостоли св. св. Кирил и Методий през 1889 г. Празникът протича много тържествено. Най-напред учениците украсяват училището, после учители и ученици отиват да се черкуват. След църквата всички се събират на открито, където главният учител провежда беседа. Накрая празникът завършва с манифестация по улиците на града.

С въвеждането на първи клас Кочо Мавродиев изпълнява длъжността каазалийски училищен инспектор. Подпомага откриването и укрепването на училища и в селата. За просветното издигане на населението той отваря неделно училище, а по-късно с колегата си Димитър Филипов – и вечерно българско училище.

По време на Балканските войни (1912 – 1913) Кочо Мавродиев е назначен за помощник-кмет на град Сяр. На 26 юни 1913 година при завземането на града от гръцката армия е убит.

В знак на признателност към своя учител петричани кръщават на негово име улица, а също и училището, построено в квартал „Дълбошница“ през 1934 г.