+359 87 981 9509

50 години от смъртта на Тодор Стоянов (24.01.1888–18.01.1975)

Тодор Стоянов Кръстев е роден на 24 януари 1888 г. в град Скопие, тогава в Османската империя. Учи в родния си град и в Цариград, където през 1908 г. завършва Българската духовна семинария. През същата година е назначен за учител в Радовиш, където учителства една година. През 1909 –1911 е учител във Валовища (Демир Хисар). Тук се включва активно в дейността на Българския учителски съюз в Турция и е избран за председател на учителското дружество „Пробуда“ във Валовища. От 1911 г. Стоянов е назначен за учител в Петрич, където трайно се установява и учителства до 1940 г. Много държи на правилната реч на учителите и учениците. В своите доклади повдига въпроса за взаимодействието на семейството и училището при възпитанието на децата, за дейността на народните будители и смисъла на книгата, за културните прояви в живота на средновековна България, художествените занаяти у старите българи, за братята Кирил и Методий и др.

В Петрич се присъединява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация и е избран в ръководството на местния революционен комитет. Стоянов е ръководител и диригент на петричкия оркестър „Струна“ от 1911 г.

След освобождението на града от османска власт през 1912 г. става член на околийското ръководство. Стоянов е един от основателите, кръстник и пръв председател (1914 – 1919) на читалище „Братя Миладинови“ в Петрич. Към 1931 г. е член на настоятелството на Македонското благотворително братство „Христо Матов“ в града. През периода 1934 – 1940 г. е директор на петричката прогимназия „Гоце Делчев“. Допринася за подобряване на материалната база на училищата и за разширяване на просветната и културната дейност в града. Той е един от главните инициатори за издигането на трите училищни сгради в Петрич през 1934 г. За особените си заслуги е награден с орден „За гражданска заслуга“ V степен.

Умира на 18 януари 1975 година в София.

Улица в Петрич е наименувана „Тодор Стоянов“.

Любопитен факт е, че по повод честването на 30-годишното учителстване на Тодор Стоянов в словото си дългогодишният педагог Панайот Хаджимарков произнася следните думи:

„Въпреки възможността Ви да изберете кариера, която би Ви донесла повече материални блага, Вие, обаче сте предпочели трънливия, мъчнопроходим път на родната просвета, нарамили сте тежкия кръст на учителя и ето вече цели 30 години го носите неуморно към Голгота. Но знайте, че този Ваш кръст е бил всякога достоен пример за подражание от нас – Вашите ученици и колеги () Бъдете доволни от обстоятелството, че природата е била щедра към Вас и Ви е надарила с редки качества на учител и човек, посредством които Вие сте влияели възпитанието на редица поколения, създали сте граждани, които днес заемат видно обществено положение.

Нека това бъде материалната Ви награда.“

21. V. 1939 г.

Снимките са от фонда на Исторически музей Петрич.

Галерия