70 години от смъртта на Никола Попгеоргиев (18.10.1893–04.08.1956)

Никола Попгеоргиев Николов (Чапкънов) е виден общественик и стопански деец.

Той е роден в Петрич през 1893 година и произхода от известния петрички род Чапкънови. Дядо му Никола Чапкънов е участник в църковно-националните борби и радетел за изграждането на българска църква в града, а баща му Георги Чапкънов първоначално е български учител в Петричко, а по-късно е ръкоположен за екзархийски свещеник в черквата „Св. Николай” в Петрич, където служи до преждевременната си смърт през 1905 година. Въпреки трудния живот на сирак през 1907 година Никола Попгеоргиев завършва успешно трети прогимназиален клас в родния си град. През същата година като пълен стипендиант на Българската екзархия продължава образованието си в Българската духовна семинария в Цариград. Тук се сближава с екзарх Йосиф, който го насърчава в обучението му. Поради избухването на Балканската война през есента на 1912 година, завършва последния шести клас в Софийската духовна семинария.

След завършване на образованието си Никола Попгеоргиев се прибира в родния си град и активно се включва в неговия обществен и стопански живот. Дълги години е директор на Българската народна банка в Петрич. Изпълнява безвъзмездно много обществени длъжности. На доброволни начала работи, като секретар на архиерейското наместничество при иконом Георги Попов и е дългогодишен църковен настоятел при храма „Свети Николай“ в града. През 1924 година е сред основателите на Петричката популярна банка и дълги години е председател на контролния й съвет. Основател и председател е на контролния съвет на петричката тютюнева кооперация „Самуилова крепост” и на Съюза на тютюневите кооперации в София. Изпълнява длъжността председател на контролните съвети на:

–водния синдикат „Струмешница” в Петрич;

–съюза на водните синдикати в Свети Врач (дн. Сандански);

–петричката потребителна кооперация „Напред”;

–местното дружество „Червен кръст”.

През 1931 година е съветник в настоятелството на Македонското благотворително братство „Христо Матов” в Петрич. Активно участва в дейността на местното читалище „Братя Миладинови”. Той е негов основател в  1914 година, член на настоятелството му и председател на неговия контролен съвет.

След преврата от 9 септември 1944 година по идеологически причини Никола Попгеоргиев става неудобен за новата комунистическа власт и е арестуван. През март 1945 година по скалъпени обвинения е осъден от Светиврачкия Народен съд на 10 години строг тъмничен затвор, 15 години лишаване от граждански и политически права, конфискация на цялото недвижимо имущество и глоба 300000 лева. В затвора е подложен на редица изпитания на духа. По-късно е помилван и излиза на свобода през март 1948 година.

Никола Попгеоргиев е автор на ценна автобиография, която към днешна дата не е публикувана.

Умира в родния си град на 4 август 1956 година на 62-годишна възраст.

Негов син е уважаваният учител и треньор, създател на детско-юношеската школа по футбол в Петрич Георги Николов – Шмин, който е двукратен републикански първенец със свои ученически отбори.

През юни 2026 година неговата внучка, Анна Георгиева Стойчева от Петрич, направи важно дарение на Исторически музей Петрич – оригинална снимка на Никола Попгеоргиев като семинарист в Цариградската българска духовна семинария от периода 1907-1912 година.  Снимката е изработена в известното тогава цариградско ателие на Николас Андриоменос.

Източници:

Автобиография на Никола Попгеоргиев Николов. Петрич, 50-те години на XX век

ЦДА, ф. 1449, оп. 1, а.е. 489-497.