90 години от рождението на Евтим Евтимов (28.10.1933–08.06.2016)

Едва ли някой е подозирал, че детето, родено на 28.10.1933 г. в скромния дом на патриархално петричко семейство и борещо се в онзи момент за първите глътки въздух, ще се превърне в гениален поет, обичан от поколения българи.

Евтим Евтимов първоначално завършва Института за начални учители в Петрич през 1952, след това работи десет години като учител и ръководител на местния радиовъзел; секретар е на читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965. През 1966 г. Евтим се установява в София и е назначен в отдел „Поезия” на издателство „Народна младеж”. В годините 1966–1991 Евтим Евтимов заема длъжностите: заместник-главен редактор на сп. „Пламък“; главен редактор на в. „Литературен фронт“; главен редактор на сп. „Родолюбие“.

Силно влияние за изграждане на любовта към българското у Евтим е имала неговата родственица Елена Янева, която е била начална учителка в Петрич. Уважаваният учител Янко Терзиев запалва любовта към литературата у бъдещия поет и насърчава развитието на неговите творчески заложби. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение.

Голяма част от стиховете на поета са вдъхновили известни композитори да създадат едни от най-запомнящите се образци на българската популярна музика като „Горчиво вино“, „Високо“, „Обич за обич“.

Известният литературен критик и изследовател Пламен Тотев нарича Евтим Евтимов „поетът на любовта“ и това е най-точното определение за една дълбоко чувствителна душевност, вдъхновена от любовта и превърнала я в смисъл на човешкото съществуване. И до днес лириката на Евтим Евтимов завладява със своята изповедност, с настойчивото търсене на разбиране и утеха.

На 24 май 2021 г. на градския площад, носещ името на Евтим Евтимов, е открит паметник на поета, седнал на пейка с книга в ръка.

Евтим Евтимов умира на 8 юни 2016 г.