ОТДЕЛ АРХЕОЛОГИЯ

Акцент в залите е най-популярният обект в околностите на Петрич – древният град Хераклея Синтика, просъществувал поне от четвърти век преди Христа до около шести век след Христа. През последните години на обекта се извършват системни археологически разкопки. Едни от най-значимите експонати се намират в Централната експозиционна зала на музея, намираща се в Градски парк Петрич. Сред тях се открояват:  почетен едикт на император Галерий от 308 г., уникална колекция от театрални маски и теракотени фигури от II – III век, надгробни плочи от III век пр. Хр., глинени идоли (VI хил. пр. Хр.), антични монети, златна огърлица с детайлна изработка, предмети от бита на хераклейците, скулптури – всичко това повдига част от завесата на загадъчното минало. Особено важни за историците са плочите с надписи, тъй като дават ценна информация за историята на Хераклея Синтика, която е невъзможно да бъде получена от друго място. Те разкриват подробности за стопанското и административното развитие на града и неговото значение. На археологическия обект посетителите могат да видят реставрираните гражданска базилика и главна търговска улица на града, крепостните стени, жилищни и занаятчийски постройки, централния площад и др.

Животът на древните хора в региона е показан и с предмети от разкопки в различни местности край Петрич: Кременица край село Тополница, Ляшница до манастира „Св. Петка“, църквата „Св. Атанас“ в село Кулата и средновековната крепост „Гяур калеси“. 

Праисторическото селище Промахон – Тополница се намира на границата между България и Гърция. Именно това е селището, резултатите от проучването на което дават името на къснонеолитната култура Тополница – Акропотамос. Селището е важно свързващо звено  между неолитните култури на Северна Гърция и тези от Югозападна България и Сърбия. В края на шестото и началото на петото хилядолетие пр. Хр. то е имало ключова роля за праисторията на тази част от Балканския полуостров и за култовите практики в района. Значителна част от откритите находки са оръдия на труда, направени от кремък, камък и кости, както и глинени женски фигури. Животът в селището е продължил около 400 години, между 5100 и 4700 г. пр. Хр. Открито е през 1979 г. от Димитрина Бъчварова (тогавашен директор на музея).  Проучванията са правени под ръководството на Мечислав Домарадски, Хенриета Тодорова, Хайдо Кукули-Хризантаки и Йоанис Асланис.