ЧАСТИЦА БЪЛГАРСКА ПАМЕТ ДА СЪХРАНИШ
и в сърцето си да я носиш по цялото земно кълбо. Омайната родна реч да разпалваш като огън. За да знае душата ти къде ѝ е коренът. Че някой ден може пак там да иска да се върне…
Спомените на Щерю Попатанасов, излети като бисерни сълзи по страниците на ръкописа, са изстрадан вик към съвременния човек. Да се опомни, огледа, потърси. Себе си и рода си. Прабаба си и прадядо си. Откъде са дошли и как са живели; какво са изпитвали и за какво са се борили.
Именно за село Негован и неговите жители, прокудени от родното си място, принудени да станат бежанци и да се заселят в Петрич, си говорихме с проф. Петър Сотиров – наш съгражданин и автор на книгата, която изследва „Негованската тетрадка на Щерю“. Воля за живот, труд, упоритост, постоянство – такива черти са присъщи само на хора с големи сърца, които тежките обстоятелства не сломяват, а ги карат да си оформят свой малък свят в петричката Негованска махала. И така до днес, за да ни има нас.
Език, бит, култура, история – всички теми се сляха в една, за да утвърдят стойността на задълбочения изследователски анализ, написан с ръката на учен и душата, която все още живее с разказите на бабите, със смисъла на чутото за спомените им за родния край, за бежанството.
Благодарим на Айтен Данзилова, Фидана Димитрова и Валентин Спиров – ученици от СУ „Никола Й. Вапцаров“, че ни пренесоха в откъси от ръкописа.
