ЕДНА НОВИНА
която разтърсва научния свят и не само. Една тайна, дълбоко пазена от света. И едни питоси, скрити в земните недра.
Героите от романа „Съкровището на Цезар“ на Gergana Lapteva Александра Верон и Коста Марков тръгват по следите на древната тайна с надеждата да разкрият една от най-големите загадки в света – съкровището на Цезар.
Животът обаче ги поставя пред тежки изпитания, които на моменти могат да им струват живота. Преследвани, залъгвани, насочвани, те носят приключенски дух и са решени да стигнат до истината. Прекосяват Неапол, Крит, Александрия, Амфиполи и Филипи, за да стигнат накрая до Хераклея Синтика и да открият съкровището в древния град на хераклейците.
Мечтана и трепетно очаквана беше изминалата вечер за всички нас. Гражданската базилика на
Античен град Хераклея Синтика се изпълни с живот отново след опустошителните земетресения, сринали града из основи.
Подухващият вятър разгърна страниците на книгата, а последните лъчи на слънцето осветиха най-прочувствените слова от нея. И всички ние се почувствахме част от художествения свят на романа.
Усещането да говорим за археологическия обект като пространство за разгръщане на романовото повествование беше изключително вълнуващо. Сякаш минало и настояще, реално и художествено размиха границите си, за да откроят мъдростта, че най-голямото съкровище е човешкото ПОЗНАНИЕ.
И ако го използваме за спасение, творчество и съзидание, то ще успее да надживее времето, в което е било създадено, за да бъде пребъде във вечността.
