Това не беше просто театър, а разтърсващо преживяване. Защото значенията и посланията, отразени в думите на Аристофан от V в. пр. Хр., остават и до днес неизменни. Стрепсиад, Фидипид, Сократ, Корифеят, Хорът от облаци, учениците в Мислилището, Правият и Кривият довод ни накараха да се впуснем в задълбочен размисъл, разпъващ вените.
За видимото и невидимото в човека и отвъд него.
За сблъсъка на разсъжденията и проверката на разума.
За живите разкази на миналото, от които всички имаме нужда днес.
Една пиеса от Древна Атина, която нахълтва в съвремието без предупреждение и без рамки. За да разлюлее земята под нозете и да разруши на пух и прах представите за истина, справедливост, честност, морал. С едничката цел да ги съгради наново.
И накрая да потекат сълзите, скрити зад смеха…
