се придобива с цената на много труд. То е осъзната потребност и безгранична радост от споделянето. Увлича ума да търси най-подходящите думи, за да изрази красиво и вълнуващо мисълта. И така чрез словото да предаде житейските мъдрости.
Колко е хубаво, когато съдбата ни среща с хора, които, подобно на магнитен компас, ни показват посоката, която с увереност трябва да следваме! И обикновено този път винаги сочи навътре, към самия себе си, към духовната мощ за осъзната лична промяна и усъвършенстване.
„Не искам този път да свършва!“ – с тези думи завършва Катя Михайлова книгата на своя дядо Георги. А ние уверяваме: „Пътят няма да свърши, докато има хора, които прозират смисъла му и го предават с любов напред в бъдещето“. Също като Вас!