Днес си спомняме за един от най-славните владетели на Първото българско царство – цар Самуил, защитавал България не само с меча си, но и с опитността и мъдростта си. Владетелят, който преди 1009 години завинаги затваря очи сякаш в желанието да се отърси от окаяната гледка на крачещите слепци.
Византийският хронист Йоан Скилица отбелязва следното: „А той, като ги видял да идват в редици с еднакъв брой хора, не можал да издържи това страдание храбро и спокойно, а загубил съзнание, причерняло му и паднал на земята. Присъстващите, които се мъчели да възвърнат дишането му с вода и благовония, успели малко да го свестят. А той, като дошъл на себе си, поискал да пие студена вода, но когато взел и пил, получил сърдечен удар и след два дни умрял“.
