Бъдни вечер (24 декември) и Коледа (25 декември)

Рождество Христово (Коледа) е един от най-важните и тачени празници наред с Великден и Гергьовден. Отличава се с особена тържественост и богата обредност, част от която е съхранена до наши дни.

Бъдни вечер (наричана в някои райони Бъдник, Малка Коледа и др.) заема централно място в този преходен период на границата между старата и новата година. Това е време на радостно очакване на предстоящото Рождество, но също и момент, когато човекът има възможност да заложи в бъдещето си своите желания и мечти, както и да ги сбъдне. За това говори и самото име Бъдни вечер или бъдни е бъдеще.

Подобен смисъл има и названието на бъдника – дъбовия дънер, който гори цяла нощ в огнището. Според народната етимология тези названия имат връзка с глагола „бдя“ – хората не бива да заспиват, а да бдят, да будуват, за да посрещнат раждането на Млада бога и да следят пламъка в огнището да не угасва.

Обредната трапеза играе важна роля на този празник. По традиция тя се нарежда върху тъкана покривка (месал). Ястията са само постни, тъй като това е последният ден на коледния пост, започнал 40 дни по-рано. Тази трапеза представлява своеобразна магия за бъдещото плодородие, затова тя трябва да е богата и изобилна. На нея присъстват всички плодове на земята, които селянинът отглежда. Ястията са: варен боб, сърми, пълнени чушки с булгур, боб или ориз, варено и сурово жито, ошав, лук, чесън, орехи, мед, постни баници като зелник, баница с праз или тиквеник.

Разпространено е вярването, че ястията трябва да бъдат нечетен брой – седем, девет или в някои райони 12 – колкото месеца има в годината.

Обредните хлябове са три вида. Първият е посветен на самия празник и младия бог, който предстои да се роди. В различните райони се нарича: боговица, богова пита, бъдняк, светец. Украсява се с тестени пръчки, от които се оформят фигурки като кръст, кръг и цветове – спирали, които могат да се свържат със слънчевата символика. Първото парче от питата се оставя при иконата на Богородица и Младенеца, отделя се парче за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта. На някои места се прави питка с пара и по нея се гадае за бъдещето – на когото се падне парата, той ще е най-щастлив и късметлия през годината.

Вторият вид обредни хлябове са посветени на селското стопанство и имат богата и интересна украса (житна нива, овце, преплетена ограда), насочваща ни към така важните за хората земеделие и животновъдство.

Третият вид хлябове се месят главно от момите и са предназначени за коледарите, които се очакват в нощта срещу Коледа. Тези хлябове са с дупка в средата, за да могат момците да ги нанизват на своите геги, наричат се краваи.

Бъдни вечер е кадена вечер.

Навсякъде из страната обредната трапеза се прекадява с тамян, а след това и цялата къща заедно със стопанските постройки. Така обитаваното от човека пространство се освещава и очиства, за да почне „на чисто“ Новата година.

След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, „за да не се вдига берекетът“, но и за да могат мъртвите и светците, които невидимо присъстват на празника, също да се нагостят през нощта.

На следващия ден настъпва същинският празник – Христовото Рождество, Коледа (Колада), Божик (Божич).

Централна роля в обредните действия се пада на коледарите, чиято обиколка започва в навечерието на празника и продължава до 27 декември. Обичаят коладуване се среща главно в Източна България в някои селища в Северна България и Западна България. От Игнажден коледарите започват да се събират и да разучават специални коледарски песни, които по правило не могат да се изпълняват по друго време на годината. Коледарите посещават всички домове и наричат за здраве и благоденствие. В отговор домакините им дават дарове – пари, храна (краваи, суджуци, орехи, сушени плодове), вино и ракия. Момците носят празнично облекло и в ръката държат задължително криваци. Те играят ролята на символично оръжие, а от друга им служат да нанизват краваите, с които ги даруват.

Коледарските песни  и благословии черпят силата си от магическите свойства на словото. Освен коледуването самият празник е съсредоточен главно около коледните трапези. Това е време за гостуване у роднини, кумове и близки.