Еньовден (24 юни)

Еньовден е народен празник, който се чества на 24 юни. В българската традиция празникът е известен още като Яневден, Еновден, Бильобер. Води началото си от езическите вярвания и традиции на славяните.

Еньовден се свързва с лятното слънцестоене, т.е. от този ден „слънцето се обръща на зима“. Вярва се, че на Еньовден слънцето достига крайната точка на своя път към лятото. То спира за малко на небесния свод, отпочива си, трепти, играе и тръгва по обратния път към зимата. Който го види в тоя миг, ще бъде благословен, затова народната вяра препоръчва да се стане по тъмно и да посрещнем изгрева на открито.

Вярва се още, че слънцето се къпе в реките и езерата и затова водата им става лековита. В миналото стари и млади гледали да се окъпят по изгрев слънце в близката река или да се отъркалят в росата за здраве.

Според народната вяра, целебната и магическата сила на билките, събрани на този ден, е най-голяма. Те трябва да се откъснат преди изгрев слънце. Още по тъмно полята и ливадите се изпълват с моми, невести и баби, които берат целебните треви. От тях правят особени еньовски китки и венци. Те се окачат по стрехите на къщите – да пазят от злини и да помагат срещу болести и магии.

Жените-баячки и знахарки трябва да наберат седемдесет и седем билки и половина. Те лекуват всички седемдесет и седем известни болести според фолклора. Половинката билка е за нелечимата болест, коя е тя обаче, не се знае.

Смята се, че на този ден енергията на Слънцето е най-мощна и по магичен начин се предава на водата и на лековитите треви. На Еньовден с помощта на билките и водата се правят различни ритуали като гадания, пропъждане на зло, защита срещу уроки и срещу всякакви зли митични създания.

На същата дата православната църква отбелязва рождението на светия пророк Йоан Кръстител. Интересна е връзката между неговата дата на раждане, която съвпада с лятното слънцестоене (най-дългия ден), и рождението на Христос – 24 декември, когато е зимното слънцестоене (най-късия ден). Неизменна част от ритуала на кръщението е водата, а за билката жълт кантарион се вярва, че се е появила от кръвта на Йоан Кръстител.

Традициите на Еньовден, пряко свързани със Слънцето и природата, се запазват и до днес. Те показват начина, по който се преплитат езическите вярвания и християнската обредност.