СЪБИТИЕТО:
Полет № 402 на „Ел Ал” Израел Еърлайнс (El Al Israel Airlines) – националния превозвач на Държавата Израел, се извършва от самолет „Локхийд – Констелейшън“ 149 (конвертиран от военен в пътнически) с отличителни знаци 4Х-АКС. Летящ по редовната линия Ню Йорк – Лондон – Париж – Виена – Истанбул – Тел Авив, той излита от Виена в 02:53 ч. сутринта на 27 юли 1955 г. и докато стига до Белград, полетът се осъществява без проблеми. Следва отклоняване от зададеното трасе по неизвестни причини, вследствие на което самолетът навлиза в българска територия, някъде около Трън. В рамките на около 20 минути прелита над градовете Брезник, Радомир, Станке Димитров (дн. Дупница), Благоевград, и лети по посока Петрич с цел да излезе от българска територия. През това време два изтребителя МиГ-15 на Военновъздушните сили поразяват с оръдеен огън самолета и той се разбива на възвишението Кожух край село Рупите. Всички 58 пътници на борда загиват.
РАЗСЛЕДВАНЕТО:
За изясняване на трагедията правителствата на НР България и Държавата Израел назначават свои разследващи комисии, тъй като българските комунистически власти не позволяват международно разследване. В характерния за Студената война дух това действие веднага е изтълкувано на Запад като признание, че самолетът е свален безпричинно.
ГЛЕДНИТЕ ТОЧКИ:
Според протокола на правителствената комисия, сформирана от българска страна, израелският самолет е навлязъл без всякакво предупреждение в българското въздушно пространство. Командният пункт на нашата въздушна отбрана дава заповед на два изтребителя да принудят чуждия самолет да кацне на някое от нашите летища. Впоследствие правителството заявява, че пилотите на военните самолети са стреляли прибързано, за което са лишени от свобода.
Българските комунистически власти отказват достъп на сформираната израелска разследваща комисия, която на 28 и 29 юли прави два опита да влезе от Гърция. Въпреки това комисията успява да обследва самолетните останки с бинокъл от височините на Истимбей в Беласица. Когато три дни след инцидента НР България все пак допуска трима от членовете на израелската разследваща комисия на своя територия, те имат само еднодневна виза и установяват, че повечето останки от самолета вече са премахнати, както и личният багаж на пътниците. Комисията на Държавата Израел посочва, че отклонението се получава заради силния вятър. И така вместо на югославско-гръцката граница, самолетът се озовава на българската граница.
ПОСЛЕДИЦИ:
Събитието предизвиква коментари по целия свят. „Пътнически самолет с граждани от Израел, САЩ, Великобритания и др. е свален от просъветското правителство в България” – това гласят редица всекидневници в Западна Европа. Критиките са унищожителни, а причините за инцидента остават обвити в мъгла.
Само седмица по-рано се състои Женевска конференция, на която се срещат водачите на четирите световни сили – САЩ, Великобритания, Франция и СССР. Изходът от срещата е оптимистичен и предвещава затопляне в иначе изострените отношения между двата блока. Подобен инцидент, причинен от просъветски режим, довел до смъртта на 58 души, има потенциал да се превърне в катастрофален за международните отношения. За обезщетяване семействата на загиналите Държавата Израел, Франция, Канада, Федерална Република Германия, Австрия, Белгия, Швеция, САЩ и Южноафриканския съюз завеждат дело и искове в Международния съд в Хага. След 9 години съдът заключава, че НР България и Държавата Израел следва да уредят спора доброволно. В резултат българската държава изплаща обезщетение от 8292 щатски долара за всеки загинал.
КОЛКО СА БИЛИ ПЪТНИЦИТЕ НА САМОЛЕТА?
Според списание „Тайм” на борда на самолета има 57 души. Списъкът на пътниците в самолета обаче разкрива, че на борда му са се намирали 58 души, от които един без гражданство. Последният е „голямата неизвестна” – дали това не е бил висшият агент на МОСАД по име Харан Бар-Гор. На стената на славата в Тел Авив, където са изписани имената на загинали служители на МОСАД, сред другите фигурира и неговото име. Срещу името е отбелязана годината на смъртта – 1955 г., и след това е добавено, че е загинал при изпълнение на служебния си дълг. Една от версиите за свалянето на самолета сочи, че съветските тайни служби са го изпуснали във Виена, когато се е качил на борда, и заради него са наредили на българските комунистически власти поразяването на самолета.
КОЙ Е КОМАНДИР НА ПОЛЕТА?
Командир на полета е 35-годишният капитан Реджиналд Стенли Хинкс, израелски гражданин. Въздушен ас, известен летец от Великобритания с голям опит, пилотирал самолета на британския министър-председател сър Уинстън Чърчил – аргумент, използван от български авиационни историографи, за да докажат, че отклонението от маршрута не е било случайно. Тези подозрения се поддържат и от разказа на военните пилоти, които твърдят, че самолетът първоначално спуска колесник и задкрилки, за да покаже че се подчинява на изтребителите, но после се опитва да избяга в Гърция.
ИМАЛО ЛИ Е „СТРАНЕН“ ТОВАР НА САМОЛЕТА?
В спомените си „Моят живот в авиацията“ тогавашният заместник-министър на отбраната ген. Захари Захариев сочи, че на мястото на катастрофата е намерен метал, който след експертиза се установява, че е сребро. Според една от версиите то е превозвано контрабандно и именно това е причината пилотът на самолета да откаже да кацне.
Коледа (25 декември)
Нова година (1 януари)
Разпети петък
COPYRIGHT © 2022 PETRICH HISTORY MUSEUM. ALL RIGHTS RESERVED.