Станчинарските игри са обичай, характерен за местното население в Петричко, докато русалийските игри са пренесени след 1913 г. от българите бежанци от Кукушко, Гевгелийско и Енидже Вардарско. С течение на времето двата обичая си взаимодействат и днес те са неразделна част от обредната традиция на Петрич и региона, като в града русалийските игри се съчетават със станчинарско шествие и представляват единен карнавален празник – Сурва.
Според учените етнолози тези обичаи датират от езическата древност и са свързани със смяната на социалния статус на момчетата – с подготовката им за брачен живот и създаване на поколение (т.нар. инициация). Част от изследователите обаче смятат, че русалийските игри са обичай на вече посветени, т.е. на мъже, преминали прага на своя нов социален статус.
В Петричко маскираните лица са известни под името станчинари. Това са различни персонажи, които имат конкретни роли, най-характерните от които са: булка и младоженец, баба и дедо, дявол, пепелаш, болен здрав носи, мечка с мечкар, поп, арап и др. От началото на ХХ век навлизат и т.нар. битови персонажи – стражар, доктор, горски и др., а още по-късно се появяват филмови и други съвременни персонажи. Петричките русалии са известни на местното население с името франгалии, по името на носената от тях бяла плисирана фустанела, наричана франга.
До втората половина на миналия век „женските роли” по време на игрите се изпълняват изключително от мъже. Постепенно в обичаите се включват деца и млади момичета, а напоследък и млади жени.
Днес традицията е жива и празникът Сурва се отбелязва всяка година на 1 януари – Васильовден.
Снимки:
Снимки от празника Сурва през годините
Коледа (25 декември)
Нова година (1 януари)
Разпети петък
COPYRIGHT © 2022 PETRICH HISTORY MUSEUM. ALL RIGHTS RESERVED.