Света Варвара (4 декември) и свети Сава (5 декември)

Българската православна църква почита на 4 декември паметта на  света великомъченица Варвара, красива и праведна девойка, живяла IV век, претърпяла страдания за Христовата вяра и съсечена с меч от собствения си баща езичник.

На 5 декември се почита паметта на свети Сава Освещени, отшелник и пустиножител, основател на монашеска обител, починал VI век.

В народната среда двамата светци Варвара и Сава се възприемат в триада със свети Никола, чийто празник е на следващия ден (6 декември). Денят на св. Варвара поставя началото на трите последователни християнски празника – света Варвара, свети Сава и свети Никола, част от зимните празници.

В народните представи се смята, че Сава е светица и двете със света Варвара са сестри на свети Никола. В България народният култ и обредност се отличават към двете сестри с особено богатство и разнообразие.

Варвара се празнува предимно от жените за здраве на децата. В основата на обредните практики и забраните в този ден седят паганистични схващания за болестите и по-специално за баба Шарка. На този ден жените не бива да работят къщна работа: не плетат, не тъкат, не шият и т.н., за да не боледуват децата, извършват се ритуали за омилостивяване на болестта.

На Варвара се месят медени питки, намазани с мед за баба Шарка, или пък се приготвя подсладено вариво (жито или царевица). Раздава се от тях за здраве на децата. На други места има забрана за варене на боб и леща, „за да не стават пъпките големи“. В някои селища в България празникът е известен като „Женска Коледа“, тъй като през деня обикалят групи от момичета – наречени „варварки“ – специални обредни лица, които поздравяват стопаните за празника.

Според народните представи на населението от Пиринския край – в селата Гега и Габрене, Андреевден, а някъде и св. Варвара се свързват със зимното слънцестоене и началото на празничната година. Разпространено е схващането, че „слънцето мръднува на лято на едно просено зърно“, т.е. денят започва да расте.

В различните райони и селища на България има различни обредни практики. В края на 50-те години на XX век  представите и схващанията, свързани с тази болест, са все още живи сред по-възрастните жени, забраните и много от обредите на този празник отпадат. В някои селища от Пиринската област празникът Варвара е свързан с обичая полязване, подобно на Игнажден. За посрещане на полазника във всяка къща се омесва питка, вари се царевица, приготвят се орехи, ябълки и др. Полазникът извършва редица обредни действия и благословии за здраве, добра реколта и др. през Новата година. Ако полязът излезе добър, на следващата година пак се кани същият полазник.

Във фолклорните представи света Сава се свързва с плодовитостта. На нейния празник се приготвял обреден хляб, който имал силата да донесе рожба на бездетните жени. Ритуалът се извършвал от най-възрастната жена в семейството. Невестата сеела брашното с обърнато наопаки сито, а бабата произнасяла ритуалната формула: „Обърни ситото, за да ти се обърне коремът“.

В българския фолклор за обичаите, съпътстващи празниците на света Варвара (4 декември), свети Сава (5 декември) и свети Никола (6 декември), има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.

Източници:

Баева, В., Тончева, В. Голяма книга. Българските празници и обичаи. София, 2019.

П. Банкова, Р. Попов. Алманах. Традиции и празници на българите. София, 2020.

Редакционна колегия. Пиринския край. БАН, София, 1980.

Снимки:

https://pravoslavieto.com/life/12.04_sv_Varvara.htm

https://pravoslavieto.com/life/12.05_sv_Sava_Osveshteni.htm