Сирни заговезни

Сирни заговезни, наричан още Сирница или Сирна неделя, е един от най-големите и весели празници и в народния календар. Ден за прошка, той е част от великденския цикъл и затова е подвижен, пада се винаги в неделя, седем седмици преди Възкресение Христово. Това е последният ден от Сирната седмица, която започва след Месни заговезни, когато хората заговяват от месо. Самата седмица между Месни и Сирни заговезни минава във веселби. Моми и момци се люлеят на люлки и играят хора като за последно. Прекратяват се сватбите и тези, които не са успели да се оженят, трябва да чакат до есента. От следващия ден – понеделник, започват строгите великденски пости, по време на които не е позволена храна от животински произход. Поставя се началото на един коренно различен времеви отрязък, който минава под знака на въздържанието и ритуалната чистота.

Обредната трапеза е важна част от празника. Тъй като хората се разделят с т. нар. „бяло блажно“, то присъства в изобилие на масата. Поднасят се баници, кисело мляко, сирене, яйца, рибни ястия. Във връзка със заговяването е и обичаят амкане или хамкане. Най-възрастната жена в семейството връзва на дълъг червен вълнен конец парче сирене или яйце (в по-ново време бяла халва), другият край на конеца се завързва на хурката или точилката. Яйцето или сиренето се завърта и всички се опитват да го хванат само с уста, без да си помагат с ръце, което води до комични ситуации, смях и забавление за млади и за стари. Така сред веселие хората се подготвят за дългите дни на пост. На някои места гадаят по конеца, запалват го и наричат: за жито, за царевица, добитък и вина, за здраве на стопанката и стопанина, за бъдеща женитба на момите и момците. Смята се, че ако конецът гори бързо, е добра поличба и пепелта от изгорелия конец се пази като лек.

Важно място в подготовката за Великия пост заема прошката като акт на духовно пречистване. Празничният ден на Сирница минава в гостуване на родители, кумове, по-възрастни родственици, побратими. Носят се подаръци и взаимно си прощават. Вечерта фамилиите се събират, по-младите членове ритуално искат прошка от по-възрастните. Използват се установени от традицията фрази: „Прости ми, майко!“, „Прощавай, тате!“, „Даваш ли ми прошка?“. И в отговор: „Простено да ти е, дъще!“, „Прощавам ти, сине!“, „Давам ти прошка!“, „Господ да прощава. Да си простен!“. По този начин хората се освобождават от негативните емоции, натрупани помежду им; връзките между близките се заздравяват и семейството става по-силно и сплотено.

Съществен момент в сирнишката обредност е паленето и прескачането на големи огньове, наречени в Петрич „листници“. През цялата Сирна седмица те събират съчки, царевична шума, папрат, които носят по високи места и по махалите. Младежите се съревновават по махали да съберат най-много съчки и да направят най-големи листници. В неделя вечерта те запалват огньовете. Може да се предположи, че сирнишкият огън е еквивалент на „небесния огън“– слънцето, и по магичен начин му помага да набере сили, за да настъпи дългоочакваният преход от зима към пролет. Подобно на слънцето огънят носи символика, свързана с плодородието и брака. Момите играят хоро около огъня, а младежите го прескачат „за здраве“ – отново акт на ритуално пречистване.