Трифон Зарезан (1 февруари)

Празникът се чества на 1 февруари – 14 февруари по стар стил. Наречен е от народа Трифон Зарезан, Трифоновден, Зарезан – той е най-ранният пролетен празник.

Българската православна църка почита на 1 февруари  паметта на свети мъченик Трифон. В християнството св. Трифон е мъченик, светец лечител, който през III век загива в името на Христа. Роден в Мала Азия, той произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното. Във фолклорните представи светецът е пазител на лозята затова те са в центъра на обредните действия на неговия празник. Лозарството и винопроизводството по нашите земи са древен поминък, който датира още от времето на траките. Те заемат ключово място в бита и ритуалите на българина затова е важно да се осигури добра реколта с помощта и благословията на св. Трифон.

В деня на неговия празник се извършва ритуално зарязване на лозите. Още в ранно утро стопанката меси тесто и изпича хляб. Приготвя пълнена с булгур или ориз кокошка. Поставя гозбата в шарена торба  и я дава на лозаря заедно с бъклица вино и шише светена вода. Ритуалът по зарязването започва с прекръстването, след това се зарязват три пръчки и се поливат с вино. С това лозето се счита за зарязано, закроено. С вино се поливат и корените на лозата, като се изговаря благословията: „Колку капки вино, толку товара грозде!”. След зарязването лозето се пръска със светена вода.

Виното се възприема като символ на Христовата кръв и българинът го уважава така, както уважава и хляба. В традицията човек първо трябва да се прекръсти и едва тогава да поеме бъклицата и да отпие от виното.  Виното заема почтено място в семейната обредност. Сватба без вино не бива, по време на раждане давали на родилките да пийнат малко винце, за да може да роди по-леко. При погребение или помен за душите на починалите също се „прелива” вино на гроба, за да им се „намери на онзи свят”. Трифон Зарезан  е неразривно свързан с лозята и виното, името му е такова заради зарязването.

Дните около Трифон Зарезан, 1, 2 и 3 февруари, се наричат Трифунци. Първият ден е посветен на св. Великомъченик Трифон, вторият празник – Сретение Господне и последният ден от цикъла е в чест на Симеон Богоприемец.

Според М. Арнаудов (български фолклорист, етнограф, литературен историк) началото на този празник трябва да се търси в прочутите Дионисиеви тържества в Древна Гърция. Легендата разказва, че Дионис е научил хората да отглеждат лозата и да правят от тежките ѝ гроздове вино.