Храмът „Успение Богородично“

Църквата „Успение Богородично“ в махалата Мартин е изградена през 1857 г. с труда и средствата на цялото християнско население на Петрич. Според местно предание още преди турското нашествие на мястото на читалище „Братя Миладинови” е съществувала стара църква „Света Богородица“, която по-късно е превърната в джамия. За да се подчертае приемствеността със старата църква, за патрон на новоизградения храм е избрано името на Божията майка. В построяването на църквата и нейното изографисване се включват майстори от града и строители и зографи от Дебърско. Използвани са камъни от река Луда Мара, а за пода са взети мраморни плочи от античния град Хераклея Синтика.

Първоначално богослужението се извършва на гръцки език. Поради тази причина българите започват борба за проповядване на роден език. Стига се дори дотам, че от едната страна се служи на гръцки, а от другата – на български. След освобождението на Петрич през 1912 г. богослужението се осъществява само на български език.

Заради ценните си стенописи през 1975 г. храмът е обявен за паметник на културата от национално значение. За съжаление през 1987 г. църквата е покосена от пожар, който унищожава целия вътрешен интериор и стенописите. Обновяването на храма „Успение Богородично“ продължава и до днес.

Източници:

Бъчварова, Д. Петрич през вековете, София, 1999, с. 24-28.

Периклиева, В. Свети места в Петрич, София, 2011, с. 61-64.