Местни жители разказват, че в местността Испас, в югоизточна посока от църквата „Св. Георги“, през Средновековието съществува манастир „Св. Спас“. Вероятно по време на турското робство манастирът е разрушен. Връзката обаче между църквата „Св. Георги“ и местността Испас се запазва. Не е случаен фактът, че първото кръстено дете в новопостроената църква е с името Спас.
Но как мястото, където днес се намира църквата, започва да се възприема за свято?
Според първата версия някой сънува, че свещената местност трябва да се пренесе на територията на днешната църква, където да се построи параклис. Втората версия не изключва възможността да има стара църква на мястото на днешната, която турците разрушават.
Независимо каква е истината, едно със сигурност е ясно – още в миналото хората посещават това свято място на всички празници (тъй като дотогава в града няма църква) и извършват религиозни обреди. За това свидетелства останалият и до днес пред входа на църквата камък, върху който вярващите палят свещи.
През втората половина на XIX в. се построява малък параклис, на чието място през 1923 г. е изградена нова църква. В днешния си вид обаче църквата „Свети Георги“ е издигната през 1967 г. върху основите на по-стария храм.
Източник: Периклиева, В. Свети места в Петрич, София, 2011.
Коледа (25 декември)
Нова година (1 януари)
Разпети петък
COPYRIGHT © 2022 PETRICH HISTORY MUSEUM. ALL RIGHTS RESERVED.