Църквата „Свети Илия“

Предполага се, че до XVII в. на мястото, където по-късно е построен храмът, съществува средновековна църква с гробище. В подкрепа на това мнение са и разказите на местни информатори, според които при разчистването на мястото за строежа на новата църква са открити кости. Не е изключено мястото да функционира като оброчище след разрушаването на старата църква. В периода от XVII до средата на XIX в. в града няма построени църкви и единствените места, на които хората извършват религиозните обреди, са тези свещени местности. Освен това мястото е благоприятно – разположено нависоко между земята и небето, сгушено между вековни яворови дървета, пречистено от живителната сила на водата.

При посещението си в Петрич на път за крепостта „Гяур калеси“ през 1891 г. известният български историк и пътеписец Васил Кънчов отбелязва следното: „В подножието на върха има остатъци от стара църквица.“

Според старо предание един овчар намира на поляната икона на свети Илия и така се решава построената църква да носи името на светеца.

През 1923 г. жителите на квартал „Виздол“ даряват лични средства и се включват в построяването на църквата. Водени от съкровена вяра и мисъл за всеобщото благо, хората пренасят камъни от реката, за да се издигне църквата. Тъй като в самото начало няма персонал, местните жители се грижат за поддръжката на святото място.

И до днес църквата „Св. Илия“ е едно от важните свети места в Петрич, като събира в навечерието на празника на светеца хиляди хора, готови да извървят пътя на вярата с молба за здраве и добруване.

Тази година се навършват 100 години от построяването на храма.

Източници:

Периклиева, В. Свети места в Петрич, София, 2011.

Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница, Сборник за народни умотворения,  кн. X, XI, XII, XIII, 1894 – 1896.