100 години от смъртта на Тодор Александров (4.03.1881–31.08.1924)

Тодор Александров Попорушев е един от най-видните дейци на българското националноосвободително движение в Македония и ръководител на Вътрешната македонска революционна организация.  Роден е на 4 март 1881 година в гр. Щип. Завършва Педагогическото училище в гр. Скопие (1898), работи като учител в гр. Кочани, с. Виница, Кочанско, гр. Кратово. Заради активното си участие в дейността на ВМОРО през март 1903 г. е осъден от османските власти на 5 години затвор, но по-късно е амнистиран. Назначен е за главен учител в Щип и е избран за член на околийското ръководство на ВМОРО. Участва в работата на конгреса на Скопския революционен окръг, а през 1907 г. е избран за окръжен войвода. Има големи заслуги в поддържането на революционния дух на населението и подпомагането на другите революционни окръзи и техните комитети. В началото на 1911 г. е избран в Централния комитет на ВМОРО.

Паметна и силна е дружбата на Тодор Александров с поета и революционер Пейо Яворов, с когото остават неразделни приятели до трагичния му край. Яворов му посвещава забележителната елегия „Заточеници“.

По инициатива на Александров през 1911-1912 г. се организират т.нар. „магарешки атентати“, които стават повод за обявяване на Балканската война. По време на войните за национално обединение на България 1912-1918 г. действа в подкрепа на българската армия, като част от Македоно-одринското опълчение и 11-а пехотна Македонска дивизия.

След Първата световна война Тодор Александров е един от възстановителите на ВМРО. Той се налага като един от най-авторитетните организатори на освободителното движение. Под негово ръководство в окупираните от Сърбия и Гърция части на Македония се предприемат четнически акции с цел приковаване вниманието на международната общественост върху положението на българското население в областта.

Става жертва на братоубийствата в организацията. Убит е на 31 август 1924 г. в Пирин. След смъртта на Тодор Александров настъпва тежка вътрешна криза във ВМРО.

Според енциклопедия „Британика“ Тодор Александров е описан по следния начин:

„…Александров в продължение на много години бе некоронования и абсолютен крал на българите македонци, които го почти боготворяха. Той бе една много фина фигура – висок, с черна брада и левент, и колкото коравосърдечен, толкова и храбър. (…) на всичкото отгоре той бе човек с лична чистосърдечност и всеотдаен патриотизъм.“

Днес улица в Петрич носи името на Тодор Александров.

Източници:

Енциклопедия „Пирински край“, том I, Благоевград, 1995, с. 15.

Енциклопедия „Британика“, том I, Чикаго, Лондон, Торонто, 1944 , с. 583-584.