110 години от освещаването на Дрангова чешма (16.04.1916)

По времето на Първата световна война – 1916 г. Пети пехотен македонски полк с командир подполковник Борис Дрангов отсяда в района на изоставеното село Покровник (днес Дрангово). По негова заповед е построена чешма в памет на загиналите войници от полка в сраженията при село Уланци, Щипско на 25 октомври 1915 година и село Богданци, Гевгелийско на 29 ноември 1915 година. Върху чешмата има надпис: „1916 г. на падналите юнаци от 5-и пехотен македонски полк“.

Борис Стоянов Дрангов е роден на 3 март 1872 г. в град Скопие. След завършване на Скопското българско педагогическо училище, продължава образованието си във военното училище в София. Интересува се от онези военни произведения, в които се разглежда психологията на войника, неговото възпитание и морални качества. Благодарение на своя чист патриотизъм, Дрангов печели обичта и верността на българския войник.

Успешно сътрудничи на военния периодичен печат. Издава книжки за обучението и възпитанието на войника.

През 1903 г. Дрангов взема участие в Илинденското въстание и в продължение на близо един месец води тежки боеве с турците в планината Плавица.

През 1904 г. поручик Дрангов продължава образованието си в Петербургската военна академия в Русия, превръщайки се в първия български офицер, чиято дисертация е издадена от Руската военна академия.

След 1913 г. той открито критикува грешките, проявени по време на войната и е изправен на съд, но е оправдан.

Като свидетелство за обичта на Дрангов към войниците е крилатата фраза: „Има Дрангов – има хляб“.

На 26 май 1917 г. Дрангов е ранен от избухнал шрапнел и умира. Погребан е в двора на църквата „Свети Димитър“ в родния му град Скопие.

През 2016 г. с военни почести тържествено е отбелязана 100-годишнината от освещаването на паметника. Чешмата е един от малкото автентични военни паметници, запазени на територията на Петричка община от периода 1915-1918 г.

В чест на полковника чешмата паметник до днес носи името Дрангова чешма, превръщайки се в място за отдаване на почит към българските войни, загинали за свободата и обединението на България.

Източници:

Бъчварова, Д. „Не мога да не се притека на зова…“//В: Петрич през вековете, с. 48-52.

Снимките са от фонда на Исторически музей Петрич.