111 години от Освобождението на Петрич (28.10.1912)

Как се стига до Освобождението на Петрич от турска власт?

Включването на България в Балканската война на 5 октомври 1912 г. има една главна цел – дълго чаканото освобождение на останалите под османска власт българи и бленуваното обединение с братята им от свободната част на отечеството.

В състава на българските войски се сражава военна част от доброволци, наречена Македоно-одринско опълчение (МОО). Това опълчение, което не е сформирано в нито една от другите държави от Балканския съюз (Гърция, Сърбия и Черна гора), затвърждава за пореден път чисто българския характер на населението в Македония и Одринска Тракия, както и неразривната им връзка с братята от свободна България. Към опълчението в Петричко действат четите на Никола Парапанов, Мита Агликин, Иван Смоларски, Панайот Карамфилович, Дончо Златков и други. 129 души от Петрич и околията се вливат в редовете на Опълчението.

Капитан Никола Парапанов, освободителят на Петрич, в началото сформира своята чета само от 12 души, но много скоро нейният брой нараства и достига 93-ма четници. С изключително хладнокръвие и храброст четата провежда редица бойни акции.

На 27 октомври 1912 г. турската администрация и част от турското население напускат Петрич. На следващия ден, 28 октомври, четата на капитан Никола Парапанов заедно с многобройна милиция обявява града за свободен. Едновременно с  него в Петрич влиза и местната чета на войводата Мита Агликин. Четите и милицията са тържествено посрещнати от петричани. Веднага е формирано местно българско управление с кмет Михо Попов и помощник-кметове Януш Стойчев и Зия бей. За военен комендант е обявен капитан Никола Парапанов, който успява да защити града до идването на редовна българска армия. На 3 ноември 1912 г. петричкото гражданство радушно посреща първите български военни части, които влизат в града.

През 1934 г. ветерани от МОО, които живеят в Петрич и околията, основават в града Македоно-одринско опълченско дружество, което развива културно-просветна дейност. Дружеството е с председател Велик Мирков. През 1972 година Петрич е домакин на Национална конференция на останалите живи опълченци в България.

Със своята жертвоготовност и отдаденост на освободителното дело петричани доказват, че са заслужили правото да се нарекат свободни. А славните страници от местната история се превръщат в неизчерпаем извор на патриотично съзнание и проява на родолюбиви чувства и ценности.

Източник:

100 години от Освобождението на Петрич. Сборник от непубликувани материали. Петрич, 1912.

Снимки:

1. Знак на МОО.
2. Генерал Георги Тодоров. Командир на Седма пехотна рилска дивизия.
3. Опълченци, преглед на строя. 1912-1913 г.
4. Капитан Никола Парапанов. Освободителят на Петрич.
5. Четата на капитан Никола Парапанов по време на Балканската война. 1912-1913 г.
6. Капитан Никола Парапанов. Войвода по време на Балканската война.
7. Михо Попов. Първият кмет на Петрич през 1912 г.
8. „Освобождението на гр. Петрич”. Спомен на о.з. майор Никола Парапанов, вестник „Български доброволец”, бр.1-2, 1936 г.
9. Опълченското дружество в Петрич. 1972 г.