120 години от гибелта на Гоце Делчев (4.02.1872 – 4.05.1903)

В своите „Спомени за Гоце Делчев“ Туше Делииванов говори за плановете на Гоце Делчев след напускането на военното училище: „За него пътят на живота му е ясен… – Робското ни положение в Македония определя ясно какво требва да правя: това, което са предприемали всички потиснати, това, което предприе Левски (…) Той ще отиде в Македония и ще се отдаде на революционна дейност, като организира населението за борба срещу угнетителите.“ (Т. Делииванов, Спомени за Гоце Делчев, сп. Македонска мисъл, София, кн. 9-10, 1946)

„Гоце Делчев бе един праведник с кама в пояса. Легендата го представя като една бясна хала – и наистина никой не бе равен нему по смелост, – но в неговата природа преобладаваше мечтателността. По призвание той бе роден за апостол. Всички угнетени будеха бунт в душата му; всички крайни блянове за преустройството на обществото изкушаваха ума му.“ Така съвременник рисува идеалистичната и мечтателна фигура на Гоце Делчев. (Вестник на вестниците, София, 2 август 1918 г.) А Яворов добавя: „В този общи вид имаше нещо извънредно меко и същевременно упорито, нещо извънредно нежно и същевременно заповедническо, нещо кой знае как мечтателно и винаги стремително и победно.“ (П. К. Яворов, Гоце Делчев, София, 1904)

За въздействието на Гоцевото слово, което има силата на лек за изтерзаната народна душа, Георги Баждаров пише: „Речта му вървеше плавно, естествено, сякаш с участието на всички присъствуващи се решаваше големият въпрос за освобождението. (…) Гоце извършваше това при всеки случай с усърдието на начинаещ агитатор и с опитността на дългогодишен апостол, защото той любеше народа си до самоотрицание, а любовта отваря и най-коравите сърца, ободрява и най-страхливите души.“ (Г. Баждаров, Гоце Делчев, Спомени, в. Независима Македония, 1923 г.)

За последните мигове от живота на Гоце Делчев, както и за общата съдба с войводата Димитър Гущанов (главен учител на българското класно училище в Петрич през 1899 – 1901 г.), разказва Пейо Яворов: „На 19 април вечерта Гоце пристига в с. Баница, немного далеч от Сер. Там отиват и две чети — серската под воеводството на Георги Бродилията и драмската под воеводството на Димитра Гущанов, всичко двадесетина души. (…) Гоце не знаеше, че на утрешния ден той не ще бъде вече жив. (…) С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минута обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от няколкостотин куршума. (…) Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов.“ (П. К. Яворов, Гоце Делчев, София, 1904)

А народният певец обезсмъртява образа на Апостола на националноосвободителното движение в Македония и Одринско:

Млад Делчев ми се ожени

за турска пушка маузерка,

за млада булка Македония,

за църната робска земя…