120 години от Илинденско-Преображенското въстание (02.08.1903)

ИЛИНДЕН-ПРЕОБРАЖЕНИЕ

120 години по-късно

Според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Македония и Одринска Тракия остават в границите на Османската империя.  Българите започват борба срещу несправедливия Берлински договор още през есента на 1878 г. и организират Кресненско-Разложкото въстание. Със създаването през 1893 г. на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) в Солун съпротивата придобива организиран характер. Организацията създава гъста мрежа от революционни комитети на местното българско население.

Десет години след своето създаване ВМОРО решава, че е дошло времето за въстание срещу Отоманската империя. Налага се мнението за перманентно повдигане на целия народ.

На 2 август 1903 г. – Илинден, първи масово въстава Битолският революционен окръг.  Въстанието обхваща Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско. В Крушево е обявена република, в чието управление са включени представители на трите етнорелигиозни общности в града – българска, гръкоманска и влашка. Макар да просъществува само 10 дни, тя е считана за най-големия успех на въстанието. Революционното движение се разраства в Солунски, Струмишки и  Скопски революционен окръг. На 18 август – Преображение, пламва въстанието и в Одринска Тракия. Последен се включва Серският окръг – на 27 септември (Кръстовден).

Като безспорни водачи на въстаническите действия се утвърждават Даме Груев, Атанас Лозанчев, Иван Цончев, Михаил Герджиков, Лазар Маджаров…

На 17 септември 1903 г. щабът на въстанието моли София да обяви война на Турция. Под натиска на Великите сили и заплахата за нападение от съседите България, която не е готова за война, изразява само дипломатически протести срещу насилията над въстаналото българско население.

За два месеца над 26 000 въстаници водят в Македония и Тракия 289 сражения срещу 350 000 султанска войска. Броят на жертвите е огромен. Опожарени са над 200 села. В България намират убежище над 30 000 бежанци.

В знаменитата книга „Освободителните борби на Македония“ участникът във въстанието Христо Силянов пише: „Целият народ се вдигна на крак и свърза съдбата си – живот, имот и чест – с изхода на борбата. Никое друго въстание на Балканите не струва в толкова късо време толкова много опустошения и невинни човешки жертви. В лицето на въстаналите македонци Турция виждаше най-завършеното въплъщение на българското бунтарство. Ето защо Илинденският подвиг е не само най-висшата точка на борческо напрежение в Македония, но и изкупителна дан на общия български стремеж към свобода.“

Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е своеобразен връх на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия. Неговата история е добре проучена. Вече 120 години българските историци пишат за въстанието и за неговите герои. Но не новите научни знания за отминалото е това, което излиза на преден план. Защото важна се оказва преди всичко паметта, върху която градим бъдещата си история.

Поклон пред саможертвата на героите от 1903 г.!