60 години от смъртта на свещеник Христо Георгиев Филипов (19.02.1880–28.07.1964)

Роден в Петрич на 19 февруари 1880 г., Христо Филипов е втори син в многочислено възрожденско семейство. Завършва начално училище в родния си град и трети клас на педагогическото училище в гр. Сяр. Продължава образованието си в българската духовна семинария в Цариград, която завършва с отличен успех. През 1903 г. Филипов се връща в Петрич и става учител. С младежки ентусиазъм се включва в комитета на ВМОРО в Петрич. През 1907 г. в продължение на шест месеца попада в солунския затвор „Еди Куле“ поради подозрение в революционна дейност.

След излизането от затвора, Христо Филипов напуска Петрич и заживява изгнанически живот в Сан Франциско, САЩ – препитава се като общ работник и чистач в кантора. Започва да учи философия в местния университет. Смъртта на баща му го кара да напусне Америка и през 1911 г. става учител в Мелник. По време на Балканската война е в София и заедно с българите, напуснали Македония, се влива в редиците на Македоно-одринското опълчение.

Поканен е за секретар-преводач на американския военен кореспондент на вестник „Ню Йорк Таймс“ Фредерик Палмър. С ентусиазъм предава патриотичния устрем, храброст и издръжливост на българския войник в борбата му за национално освобождение и обединение. Благодарение на статиите във вестника и отзвука за войната много скоро на фронта са изпратени помощи от американски граждани в Американския червен кръст.

След приключването на войната Христо Филипов се включва в обществения живот на Петрич, като за кратко е кмет на града (01.10.1913–20.02.1914) и член на окръжната постоянна комисия в гр. Струмица. През 1914 година е сред основателите на местното читалище „Братя Миладинови“ и член на първото му настоятелство. От 1921 г. живее в София, където участва в основаването на Школа за нови езици. През 1928 г. завършва започнатото висше образование по философия в Софийския държавен университет и се завръща в Петрич. Учителства в Петричката смесена гимназия, включва се активно в дейността на Червенокръстката здравна организация, създава ученически лагер в планина Беласица.

През 1931 година по искане на гражданството е ръкоположен за свещеник в църквата „Свети Николай“ в Петрич, където оставя добри спомени. В последните години от живота се установява в София и служи в храм „Свети Седмочисленици“.

Умира в София на 28 юли 1964 г.

 Източници:

Бъчварова, Д. Секретарят на кореспондента на в. „Ню Йорк Таймс“ в България по време на Балканската война 1912-1913 година – Христо Георгиев Филипов. //В: Война за национално освобождение и обединение 1912-1913 г. София, 1989, с. 121-125.

Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, 1999, с. 360.

Снимките и документите са от фондовете на Исторически музей Петрич.