Катя Кирилова Паскалева е родена в Петрич на 18 септември 1945 г. Като дете се установява с родителите си в Перник. Като малка мечтае да стане археолог, но още в първи клас се качва на сцената в самодеен спектакъл. Когато е на смъртния си одър, бащата завещава на Катя своята неизпълнена мечта – да стане „артистка“.
По-късно е приета във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Методи Андонов с блестящото изпълнение на Жулиета. Творческият ѝ път започва в Пазарджишкия театър.
Пловдив е градът, който я среща с голямата любов още като студентка. Там Катя попада сред кръга, оформен около Атанас Кръстев, известен като Начо Културата, и включващ най-добрите артисти и творчески умове. Именно тук актрисата е очарована от картините на Георги Божилов-Слона, а той завинаги остава в плен на нейната красота и дълбочината на погледа й. Слона се развежда със съпругата си и се жени за Катя. Любовта е причината да я последва на нейното разпределение в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (днес Добрич) през 1969-1970.
След кратко пребиваване в Добрич двамата се връщат в Пловдив, където е част от Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив, а по-късно работи в Театър „София“ (1976-1984) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1985).
След десет години семеен живот Катя и Слона се разделят. Тя е в Париж за своята операция на гърлото, когато научава, че той е загинал в катастрофа.
Катя Паскалева става една от последните музи на Златю Бояджиев, когато я рисува с лявата ръка, парализиран след инсулт.
Няма собствен дом, живее под наем, изключително скромно. Неин символичен дом стават киното и театъра, където изиграва десетки роли.
Голямата слава я връхлита през 1972 г. с легендарното присъствие в „Козият рог“, благодарение на което става известна и извън България, като е отличена с награда за женска роля от Панама (1972), награда от Фестивала в Брюксел (1973) и отличие за принос в световното кино от Карлови Вари (1976) – каквото няма никоя друга наша актриса. Участва още в „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ и много други.
През последните години от живота й неин спътник е Иван Росенов – режисьор на документални и игрални филми, артист, авантюрист, бохема.
Далеч от очите на хората остават последните дни от живота на актрисата. Ролята на безмълвната Наиме от филма „Края на песента“ се оказва предзнаменование за начина, по който животът решава да остави актрисата без думи, отнемайки гласа й. И въпреки това Катя Паскалева намира пътя обратно към хората и света, като изрязва квадратни бележки с написани върху тях думи.
Умира на 23 юли 2002 г. Улици в Петрич, Варна и София носят нейното име.
Източници:
Алексиева, Д. Георги Тошев и всичко за Катя// В: InterViewTo
Катя Паскалева// В: Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/Катя_Паскалева
Маркова, Х. Вече без глас, Катя Паскалева 50 дни се сбогува с живота// В: 168 часа, 2022. https://www.168chasa.bg/article/12137607
Нова година (1 януари)
COPYRIGHT © 2022 PETRICH HISTORY MUSEUM. ALL RIGHTS RESERVED.