90 години от смъртта на Атанас Маджаров (07.01.1881 – 14.02.1935)

Атанас Стоев Маджаров е роден през 1881 година в село Негован, Лъгадинско в будния български род Маджарови. Бащата Стойо (Точо) Маджаров е тенекиджия, псалт в черквата, който отстъпва плевнята си за български параклис. От ранна детска възраст Атанас остава сирак и благодарение на грижите на своя чичо архимандрит Иван (Йона) Маджаров – български архиерейски наместник в Солун, завършва Солунската българска мъжка гимназия и става начален учител в Солун. От 1910 до 1912 година е екзархийски училищен инспектор в Дойранско и Демирхисарско. В 1911 година Маджаров е в основата на организацията на Първата педагогическа конференция в Мелнишко.

След Междусъюзническата война през 1913 година се заселва в Стара Загора, а по-късно става учител в село Лешко, Горноджумайско. По време на Първата световна война от 1915 до 1918 година е околийски управител в град Радовиш.

След Първата световна война се установява постоянно в Петрич. През 1919 година е избран за председател на читалище „Братя Миладинови“. В края на същата година се нарежда сред основателите на Македонското благотворително братство „Христо Матов“, което обединява бежанците от Македония, установили се в Петрич. Открива първите гимназиални класове и от 1920 до 1923 година е първи директор на непълната смесена гимназия в града, която през този период се помещава в неговия дом. Включва се във възстановената от Тодор Александров ВМРО и е пунктов началник на организацията в Петрич. През 1923 година е избран за народен представител в ХХІ Обикновено народно събрание от листата на Демократическия сговор. По време на Петричкия инцидент от 1925 г. заема активна позиция и от парламентарната трибуна фокусира вниманието на българската общественост към гръцко-българския пограничен конфликт, спомагайки за успешното му разрешаване.

В 1930 година се завръща в Петрич. През 1934 г. е включен в състава за издигане на паметника „Загинали за Родината“ в Петрич в знак на почит към загиналите за национално обединение на българите.

Умира на 14 февруари 1935 г. в Петрич.

Улица в Петрич носи името „Атанас Маджаров“.

Забележителна е речта на Атанас Маджаров в Народното събрание, която разкрива истинския мащаб на гръцкото нашествие от октомври 1925 г. Ето и част от нея:

„На всички вас, господа, както и на цялото българско общество, може би тази трагедия, която се разигра на южните наши граници, е някак чудна, невъобразима, защото всички мислите, че това трябва да е някой шантаж. Вестниците веднага даваха сведения, обществото действително беше се разтревожило, правителството знаеше истинската случка и положението, вземаше може би съответни мерки, обаче всички предполагахме, че това е временна работа. Но това беше истинска война. Само онези, които бяха там, в Петричко и в гр. Петрич, виждаха каква е ужасията на войната. (…) Това беше един трагичен случай в нашата история и достоен може би пример на високо самообладание у нашия войник.“  

Източници:

Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999., с. 64.

Сотиров, П. Негованската тетрадка на Щерю Попатанасов. Частица българска памет от Южна Македония. Издателство на Университета Мария Кюри-Склодовска, Люблин, 2023, с. 103-104.

Дневници (стенографски) на XXI-то Обикновено народно събрание. III редовна сесия. София, Държавна печатница, 1925, с. 45-48.

Снимките са от фонда на Исторически музей Петрич.